Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Откъде сте чули тази идея? — попита Истинският глас.
— От онези поклонници, които имат достъп до Техноцентъра. И от… други.
Епископът разтърси юмрук към Дюре.
— Но самият вие сте бил докоснат от Аватара… не веднъж, а два пъти! Дарил ви е форма на безсмъртие, за да можете да видите какво пази за Избрани хора… за онези, които подготвят изкуплението, преди да настъпят Последните дни!
— Шрайка ми даде болка — рече Дюре. — Болка и страдание отвъд всякакво въображение. Срещал съм се с него два пъти и в сърцето си знам, че не е нито божествен, нито сатанински, а просто някаква органична машина от ужасяващо бъдеще.
— Ба! — Епископът махна презрително, скръсти ръце и безцелно погледна навън над ниския балкон.
Храмерът изглеждаше потресен. След миг той изправи глава и меко каза:
— Искахте да ме питате нещо? Дюре си пое дъх.
— Да. И да ви предам тъжни новини. Истинският глас на дървото Хет Мастийн е мъртъв.
— Знаем — рече храмерът.
Дюре беше изненадан. Не можеше да си представи откъде биха могли да получат тази информация. Но сега това нямаше значение.
— Това, което искам да разбера, е защо е отишъл на поклонничеството? Каква е била мисията му? Всеки от нас разказа своята… своята история. Хет Мастийн не го направи. И все пак някак си чувствам, че съдбата му държи ключа към много тайни.
Епископът погледна отново към Дюре и презрително рече:
— Ние пък не сме длъжни да ти кажем нищо, отче от мъртва религия.
Сек Хардийн остана безмълвен доста време преди да отговори.
— Г. Мастийн изяви доброволно желание да отнесе Словото на Муира на Хиперион. В корените на нашата вяра от векове е било заложено пророчеството, че когато настъпят тежките времена, някой Истински глас на дървото ще бъде призован да откара дърволет на Свещения свят, да бъде свидетел на унищожаването му там и после да го възроди, носейки посланието за Изкуплението и Муира.
— Значи Хет Мастийн е знаел, че дърволетът „Игдразил“ ще бъде унищожен в орбита?
— Да. Беше предсказано.
— И заедно с единствения ерг от кораба е трябвало да кара нов дърволет?
— Да — почти недоловимо отвърна храмерът. — Дърво на Изкуплението, което ще осигури Аватара. Дюре се отпусна обратно на стола и кимна.
— Дърво на Изкуплението. Дървото с тръните. Хет Мастийн беше психически наранен, когато унищожиха „Игдразил“. После бе отведен в долината на Гробниците на времето и му беше показано дървото с тръните на Шрайка. Но той не беше нито готов, нито способен да го направи. Дървото с тръните е структура на смърт, страдание, болка… Хет Мастийн не беше подготвен да му бъде капитан. Или може да е отказал. Във всеки случай той избяга. И загина. Мислих толкова много… но нямах представа каква съдба му е отредил Шрайка.
— За какво говорите? — изръмжа епископът. — Дървото на Изкуплението е описано в пророчествата. То ще придружава Аватара в последната му жътва. Мастийн би трябвало да е подготвен и да е щастлив да го управлява през пространството и времето. Пол Дюре поклати глава.
— Отговорихме ли на вашия въпрос? — попита г. Хардийн.
— Да.
— Тогава вие трябва да отговорите на нашите — рече епископът. — Какво е станало с Майката?
— Каква майка?
— Майката на нашето Спасение. Невестата на Изкуплението. Онази, която наричате Брон Ламиа.
Дюре се замисли, опитвайки се да си спомни записаните от консула обобщения на историите, които поклонниците бяха разказали по пътя за Хиперион. Брон беше бременна с детето на първия киборг на Кийтс. Храмът на Шрайка на Лусус я бе спасил от тълпата и я бе включил в поклонничеството. В разказа си беше споменала нещо за това, че последователите на култа към Шрайка се отнасяли към нея с почит. Дюре се опита да подреди всичко в обърканата мозайка на това, което вече знаеше. Не успя. Беше прекалено уморен… и, помисли си той, прекалено глупав след така нареченото възкресение. Не беше и никога нямаше отново да бъде интелектуалецът, който някога бе Пол Дюре.
— Брон беше в безсъзнание — рече той. — Очевидно отнесена от Шрайка и свързана с някакво… нещо. Някакъв кабел. Умственото й състояние беше равносилно на мозъчна смърт, но плодът беше жив и здрав.
— А личността, която носеше? — с напрегнат глас попита епископът.
Дюре си спомни какво му бе разказал Севърн за смъртта на онази личност в мегасферата. Очевидно тези двамата не знаеха за втората индивидуалност на Кийтс — личността Севърн, която в този момент предупреждаваше Гладстоун за опасностите на предложението на Техноцентъра. Дюре поклати глава. Беше много уморен.