Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Центърът на града е пълна каша — надвика рева на двигателя Арундес. — Ще тръгна по стария виадукт към магистралата на космодрума, а после ще пресека ниско над полето. — Те завиха покрай някаква горяща сграда, в която консулът със закъснение разпозна стария си жилищен блок.
— Отворена ли е магистралата на космодрума? Арундес поклати глава.
— Не. През последните трийсет минути около нея се спускат парашутисти.
— Да не би прокудените да се опитват да унищожат града?
— Ъ-хъ. Биха могли да го сторят от орбита без цялото това суетене. Изглежда инвестират капитал. Повечето от корабите и парашутистите им се приземяват поне на десет клика оттук.
— Нашите СЗС ли отбраняват града? Арундес се изсмя и белите му зъби се откроиха на фона на загорялата кожа. — Досега са изминали половината път между Ендимион и Порт Романс… макар че съобщенията отпреди десет минути, преди комуникационните линии да се задръстят, гласяха, че тези градове са също под атака. Не, и малката съпротива, която виждате, е от страна на няколкото десетки морски пехотинци от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, които останаха да защитават града и космодрума.
— Значи прокудените не са унищожили или окупирали космодрума?
— Още не. Поне допреди няколко минути не бяха. Скоро ще разберем. Дръжте се!
Десеткилометровото пътуване до космодрума по VIP-магистралата или въздушните пътища над нея обикновено отнемаше няколко минути, но Арундес заобикаляше, издигаше и спускаше машината по хълмовете, през долините и между дърветата, което увеличи времето и усили вълнението. Консулът извръщаше глава, за да гледа хълмовете и горящите бежански лагери отдясно. Мъже и жени се свиваха до камъните или под ниските дървета, прикривайки главите си, когато плъзгачът прелиташе над тях. Веднъж консулът видя взвод на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: морски пехотинци, окопал се на хълма, но вниманието им беше насочено към възвишението на север, откъдето се носеше стрелба с лазерно оръжие. Арундес забеляза пехотинците в същия миг и рязко зави наляво, като се спусна в тясна клисура няколко секунди преди върховете на дърветата на хребета над тях да бъдат отсечени, сякаш с невидима ножица.
Накрая плъзгачът мина с рев над последния хребет и пред тях се показаха западните порти и огради на космодрума. Той пламтеше в синьо-виолетовите отблясъци на защитни полета. Бяха още на един клик разстояние, когато ясно видим тънък лазерен лъч освети района, откри ги и по радиото се чу:
— Неидентифициран плъзгач, приземи се незабавно или ще бъдеш унищожен.
Арундес се приземи.
Редицата дървета на десет метра от тях като че ли проблясна и изведнъж се оказаха обкръжени от духове в активирани хамелеонови полимери. Арундес беше отворил вратите и пушките бяха насочени към него и консула.
— Отстъпете от машината — нареди един безтелесен глас иззад камуфлажното проблясване.
— С нас е генерал-губернаторът — извика консулът. — Трябва да влезем вътре.
— Я млъквайте — изръмжа гласът с очевиден акцент от Мрежата. — Навън!
Консулът и Арундес припряно разкопчаха коланите си понечиха да излязат, когато от задната седалка изръмжа глас:
— Лейтенант Мюелер, вие ли сте?
— О, да, сър.
— Познахте ли ме, лейтенант?
Камуфлажното проблясване се деполяризира и на няма и метър от плъзгача застана млад морски пехотинец в пълно бойно снаряжение. Лицето му представляваше само черен визьор, но гласът му беше като на младеж.
— Да, сър… а… генерал-губернаторе. Съжалявам, че не ви познах без очилата ви. Вие сте ранен, сър.
— Знам, че съм ранен, лейтенант. Точно затова тези господа ме ескортират. Не познахте ли бившия консул на Хегемонията?
— Съжалявам, сър — каза лейтенант Мюелер, като махна на хората си да се върнат зад редицата дървета. — Базата е блокирана.
— Разбира се, че базата е блокирана — рече Тео през стиснати зъби. — Аз подписах тези заповеди. Но също и наредих евакуацията на всички важни длъжностни лица на Хегемонията. Вие наистина пропуснахте онези плъзгачи, нали, лейтенант Мюелер?
Бронираната ръка се вдигна, сякаш за да почеше скритата зад шлема и визьора глава.
— А… да, сър. А, тъй вярно. Но това беше преди час, сър. Евакуационните кораби заминаха и…
— За Бога, Мюелер, мини на тактическия си канал и поискай разрешение от полковник Герасимов да ни пуснеш.
— Полковникът е мъртъв, сър. Един кораб беше нападнат в източния периметър и…
— Тогава от капитан Люелин — рече Тео. Той залитна, а после се хвана за облегалката на седалката на консула. Лицето му беше много бледо под кръвта.