Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Забравяте за неблагодарността.
— От нея се боят само слабите.
— Изглеждате доста самоуверен.
— Може би.
— А ако с времето станете ненужен на краля?
— Нацротив, мисля, че в бъдеще ще съм му по-потребен от когато и да е. Вижте, ако се появи нов принц Конде, кой може да го обуздае? Само това… само това в цяла Франция! — Д’Артанян се потупа по ръкохватката на шпагата.
— Вие сте прав — каза Арамис и го прегърна. — Приятелю, вие сте перла в кралската корона.
Тук те се разделиха.
„Така си и мислех, това не е току-тъй“ — мярна се в главата на Д’Артанян.
„Трябва по-скоро да запаля фитила — каза си Арамис. — Д’Артанян е усетил миризмата на барут.“
Глава десета
ПРИНЦЕСАТА И ДЬО ГИШ
Видяхме как Дьо Гиш излезе от залата в момента, когато Людовик XIV галантно поднасяше на Ла Валиер великолепните гривни, спечелени от него на лотарията. Разяждан от подозрения и тревоги, известно време той се бе разхождал около двореца. След това зачака на терасата да се появи принцесата. Мина повече от половин час. Едва ли при това усамотяване в главата на графа са витаели весели мисли. Той извади от джоба си бележник, поколеба се малко и написа:
„Принцесо, умолявам Ви дами отделите няколко мига заразговор. Нека тази молба не Ви плаши. Тя е продуктивна само от дълбоко уважение, с което аз… и т.н. и т.н.“
Той подписа тази необикновена молба, сгъна я на четири, но в този момент забеляза, че гостите на кралицата започват да се разотиват. Видя Ла Валиер, а след нея Монтале, която разговаряше с Маликорн. Принцесата все не се показваше. Но тъй като можеше да мине само оттук, Дьо Гиш внимателно наблюдаваше. Най-после я видя. Два пажа й осветяваха пътя с факли. Вървеше доста бързо и излизайки, извика от вратата:
— Пажове, вървете да намерите граф Дьо Гиш. Той трябва да ми даде отчет за една поръчка. Ако е свободен, помолете го да дойде при мен.
Дьо Гиш мълчеше, скрит в сянката. Но щом принцесата се прибра, той презглава избяга от терасата и с най-равнодушен вид — смачкал ненужната вече бележка — тръгна срещу пажовете, които отиваха към стаята му.
Той завари принцесата бледа и развълнувана. До вратата стоеше Монтале, на която много се искаше да узнае какво става в главата на господарката й.
— Заповядайте, господин Дьо Гиш — каза принцесата. — Госпожице Дьо Монтале, вие сте свободна.
Заинтригувана още повече, Монтале се поклони и излезе. Принцесата и графът останаха сами.
Всички преимущества бяха на негова страна. Принцесата сама го беше поканила на среща. Но как той би могъл да се възползва от такава милост? Принцесата беше толкова своенравна, с такъв променлив характер! Тя скоро го показа:
— Нима няма какво да кажете, графе?
Стори му се, че е отгатнала мислите му (влюбените са доверчиви и слепи, както и пророците), отгатнала желанието му да я види и целта на това желание.
— Принцесо — поклони се той, — аз съм много изненадан.
— От историята с гривните, нали?
— Да, принцесо.
— Според вас кралят е влюбен, така ли?
Дьо Гиш внимателно я погледна и тя наведе очи под този поглед, проникващ чак до сърцето.
— Според мен — отвърна той — кралят иска да поизмъчи някого, иначе нямаше да афишира своите чувства. Не би се решил толкова хладнокръвно да компрометира девойка, която до този момент е била безупречна.
— Тази безсрамница? — високомерно подхвърли принцесата.
— Мога да ви уверя, ваше височество, че Ла Валиер обича човек, достоен за уважение.
— За Бражелон ли става дума?
— Да, принцесо. Той е мой приятел.
— Какво го интересува краля, че той ви е приятел?
— Кралят знае, че Бражелон е годеник на Ла Валиер, и тъй като Раул честно е служил на краля, негово величество няма да му причини това непоправимо нещастие.
Принцесата се изсмя гръмко и смехът й порази неприятно Дьо Гиш.
— Повтарям ви, принцесо, не мисля, че кралят е влюбен в Ла Валиер, и за доказателство искам да ви попитам: чие самолюбие искаше да засегне кралят в този случай? Вие познавате целия двор и можете да ми помогнете да си изясня този случай, още повече че ме уверяват в голямата близост между ваше височество и краля.
Принцесата прехапа устни и след като не намери отговор, реши да смени темата.
— Докажете ми — каза тя, гледайки графа, — че именно вие сте искали да говорите с мен, макар че аз изпратих да ви повикат.
Дьо Гиш тържествено извади бележката и я подаде на принцесата.
— Нашите желания съвпаднаха.
— Да — каза с нежност графът, — и аз ви обясних защо исках да ви видя. Но, вие принцесо, още не сте ми казали защо ме викате.