Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Луциус, Нарциса, Драко и Грейбек се завъртяха рязко. Хари извика:
— Вцепени се!
Луциус Малфой се свлече при огнището. Магическите пръчки на Драко, Нарциса и Грейбек изстреляха струи светлина и за да ги избегне, Хари се метна на пода и се търкулна зад канапето.
— СПРИ ИЛИ ТЯ Е ТРУП!
Хари надзърна иззад канапето. Белатрикс крепеше Хърмаяни, която явно беше в безсъзнание, и държеше сребърната кама допряна в гърлото й.
— Хвърлете пръчките — прошепна тя. — Хвърлете ги, или ще видите колко мръсна е кръвта й.
Рон стоеше като вцепенен и стискаше магическата пръчка на Опаш. Хари се изправи, без да пуска пръчката на Белатрикс.
— Казах, хвърлете ги! — изпищя тя и натисна острието върху гърлото на Хърмаяни: Хари видя как там избиват капчици кръв.
— Добре! — изкрещя той и метна в краката си пръчката на Белатрикс.
Рон направи същото с пръчката на Опаш. Двамата вдигнаха ръцете си на равнището на раменете.
— Браво на вас! — ухили се Белатрикс. — Вземи ги, Драко! Черния лорд идва, Хари Потър! Смъртта ти наближава!
Хари го знаеше — белегът му щеше да се пръсне от болка и той усещаше как Волдемор лети от много далеч по небето, над тъмно бурно море, и скоро ще бъде достатъчно близо, за да се магипортира, а Хари не виждаше изход.
— И така — продължи тихо Белатрикс, докато Драко се връщаше бързо с магическите пръчки, — Сиси, мисля, че не е зле да завържем отново нашите малки герои, докато господин Грейбек се занимава с госпожица Мътнорода. Според мен, Грейбек, Черния лорд няма да се разсърди заради момичето след всичко, което ти свърши тази вечер.
При последната й дума отгоре се чу странен стържещ шум. Всички извърнаха натам глави точно навреме, за да видят как кристалният полилей трепери, после със скърцане и зловещо тракане пада. Белатрикс беше точно отдолу — тя пусна Хърмаяни и с писък се хвърли встрани. Полилеят се свлече на пода с взрив от кристал и вериги, като затисна Хърмаяни и таласъма, който още стискаше здраво меча на Грифиндор. Във всички посоки се посипаха блещукащи парчета кристал. Драко се преви и закри с длани окървавеното си лице.
Рон се втурна да измъкне Хърмаяни изпод отломките, а Хари се възползва от суматохата: скочи на едно от креслата, изскубна от хватката на Драко трите магически пръчки, насочи ги всичките към Грейбек и викна:
— Вцепени се!
Върколакът беше вдигнат във въздуха от тройното заклинание и политна към тавана, после тежко се строполи на пода.
Докато Нарциса теглеше Драко — да не би да пострада още повече, — Белатрикс скочи с развята коса и размаха сребърната кама, но сестра й беше насочила пръчката си към вратата.
— Доби! — изпищя тя и дори Белатрикс застина. — Ти! Ти ли пусна полилея?
Мъничкото домашно духче влезе със ситни крачки в стаята и засочи с треперлив пръст някогашната си господарка.
— Няма да наранявате Хари Потър! — изписка той.
— Убий го, Сиси! — изпищя Белатрикс, но се чу поредното силно пук!, след което магическата пръчка на Нарциса също отхвърча във въздуха и се приземи в другия край на стаята.
— Мръсна малка маймуно! — ревна Белатрикс. — Как смееш да отнемаш пръчката на една магьосница, как смееш да се опълчваш срещу господарите си!
— Доби няма господар — изписука той. — Доби е свободно домашно духче и Доби дошъл да спаси Хари Потър и неговите приятели!
Болката в белега на Хари беше толкова силна, че го заслепяваше. Като в просъница той усети, че разполагат с няколко мига, с няколко секунди, докато Волдемор се появи при тях.
— Рон, дръж… и ИЗЧЕЗВАЙ! — изкрещя Хари и му метна една от магическите пръчки, после се наведе да издърпа изпод полилея Грипкук.
Метна на рамо стенещия таласъм, който още стискаше меча, сграбчи Доби за ръката и се завъртя на място, за да се магипортира.
Докато се въртеше в мрака, зърна за последно всекидневната: бледите вцепенени фигури на Нарциса и Драко, червено петно, което всъщност беше косата на Рон, и размазано летящо сребро — Белатрикс бе запратила камата си през стаята към мястото, където Хари изчезваше…
Бил и Фльор… Черупката… Бил и Фльор…
Беше хлътнал в неведомото, единственото, което можеше да направи, беше да повтаря името на мястото, накъдето бяха поели, с надеждата, че това е достатъчно, за да попаднат там. Болката го пронизваше, таласъмът го теглеше с тежестта си надолу, Хари усещаше как мечът на Грифиндор го удря с острието по гърба, ръката на Доби трепна в неговата и той се запита дали домашният дух не се опитва да помогне, да ги насочи в правилната посока, затова стисна пръстите му, за да му покаже, че няма нищо против да му преотстъпи водачеството…