Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Но проблемите на Потс ни най-малко не интересуваха Шимейн и Гейдж. Много повече ги тревожеха заплахите, които им бе отправил неотдавна. Бояха се, че наближава денят, в който той пак ще подири отмъщение и час през час се питаха дали отново не се крие някъде в гората в очакване да му се удаде възможност да убие поне единия от тях.
Малко след отплаването на „Гордостта на Лондон“ Кели роди момиченце. Радостта й нямаше граници. Ани остана при нея още една седмица, за да може новата й приятелка да се възстанови напълно от раждането, преди да се върне към обичайната си домакинска работа. Няколко дни по-късно в една от църквите в градчето трябваше да се състои сватбата между Ани и доктор Колби Ферис. На церемонията щяха да присъстват само неколцина най-близки приятели, но всички останали бяха поканени на голямо празненство в таверната, където се сервираше най-добрата храна в Нюпорт Нюз. Специално за този ден собственикът на таверната беше обещал да не допуска Фрида и момичетата й в салона си — нещо, от което мадам едва ли бе останала много доволна.
Мери Маргарет любезно предложи да дойде да се грижи за Андрю и Уилям, докато Гейдж и Шимейн присъстват на церемонията и на празненството. Тъй като вероятно щяха да се върнат твърде късно, двамата я поканиха да пренощува у тях, за да не й се налага да пътува посред нощ. Мери Маргарет прие идеята охотно. Уилям обаче изобщо не остана възхитен. Мисълта, че за него ще се грижи болногледачка ирландка, му се стори чудовищна, но тъй като по изричното настояване на доктор Ферис бе прикован към леглото, нямаше как да избяга.
Гейдж посрещна оплакванията му без капчица съчувствие.
— Виждал съм мечки стръвници с по-благ характер от твоя — сопна му се той. Беше му дошло до гуша от постоянното мърморене на баща му заради предстоящото идване на госпожа Макгий. — Оплакваш се, че леглото ти било неудобно, че таванът ти бил нисък, че ти е трудно да ползваш гърнето и какво ли не още. Но да се цупиш заради това, че оставяме теб и Андрю на грижите на госпожа Макгий, една толкова способна, мила старица…
— Мила старица… ха! — изсумтя Уилям и удари с юмрук по възглавницата. — Дърта кикимора, бих казал аз! Какво ще стане, като ми се доходи по нужда, а? Ще я помоля да изтича и да ми донесе гърнето? За бога, по-добре да изгния в ада! — Абсурдно бе дори да си представи, че ще трябва да търпи някаква стара вещица, която ще го смята за инвалид и в стремежа си да му помогне ще хукне след него, за да му свали гащите и да го настани удобно върху гърнето. Беше прекарал достатъчно време затворен на този таван и можеше чудесно да се справя и сам. — По дяволите, Гейдж! Не ми трябва бавачка, която си пъха носа навсякъде!
Гейдж едва се сдържа да не избухне в смях. Добре разбираше причината за сприхавостта на баща си. Уилям Торнтън бе много пъргав и енергичен човек и дългото принудително обездвижване със сигурност го влудяваше. Но раната му беше сериозна и за да заздравее, трябваше да мине доста време, много повече, отколкото баща му можеше да си представи… и да изтърпи.
— Госпожа Макгий ще дойде преди всичко заради Андрю — каза бавно Гейдж, за да го накара да проумее, че присъствието й е необходимо. — Но ако прояви добрината докато се занимава с него да ти предложи малко храна или някаква друга дребна услуга, бих те посъветвал да не се дърпаш като магаре. Тя не е чак толкова стара, та да не може хубавичко да те насоли.
— И на колко години е по-точно, ако смея да попитам? — изръмжа Уилям. — Обзалагам се, че е някоя сбръчкана, немощна повлекана!
— В действителност Мери Маргарет е доста красива жена — отвърна Гейдж развеселено. Явно основният проблем на баща му бе не друго, а възрастта на вдовицата. — Предполагам, че можехме да намерим и по-млада жена да се грижи за вас, но тя едва ли би била хубава като госпожа Макгий.
Очите на Уилям се присвиха подозрително.
— На колко години каза, че била?
Синът му сви рамене.
— Всъщност не казах. Нямам представа на колко е години. Никога не съм я питал, но не мисля, че е много по-стара от теб. Ти си на шейсет и пет, нали? Е, тя също трябва да е горе-долу на толкова.
По стълбите се чу ситното тупуркане на Андрю и след миг момчето се появи на тавана, нарамило под мишница куп книги. То веднага се спусна към леглото и струпа товара си до своя дядо.