Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Манда, не мисли за това. Затвори очи и си представи колата ми, по дяволите, с всяка подробност, за която се сещаш. Аз имам грижата за останалото.
„Или поне така се надявам“ — помисли си Лизи. Щом видя, че Аманда затвори очи, тя също затвори своите и здраво стисна ръцете на сестра си. Сега разбираше онази потребност толкова ясно да запамети разположението на колата — за да се пренесат на паркинга, а не в стаята на Аманда, където щяха да са под ключ.
Представи си бежовото беемве (Аманда беше права — цветът беше ужасен), после остави тази задача на сестра си. Тя самата се концентрира върху номера — 5761RD — и върху своето piece de resistance: бутилката от „Северен вълк“, изправена на асфалта малко наляво от стикера със смахнатия надпис. Струваше и се, че всичко е както трябва, обаче наситеният с ухания въздух си беше същият и тихото плющене беше породено от лекия бриз, който опъваше платната на „Ружите“. Още усещаше хладния допир на каменната пейка.
„Ами ако този път не успея да се върна?“ — запита се и в нея се надигна паника.
Изведнъж, сякаш някъде много отдалеч, тя чу как Аманда гневно си мърмори под носа:
— Да му се не види, забравих оная тъпа физиономия върху номера.
— Миг по-късно плющенето на платната се сля с бръмченето на косачката, после остана само нейният монотонен звук, който беше доста приглушен, защото…
Лизи отвори очи. С Аманда стояха на паркинга зад беемвето. Стиснала здраво очи, дълбоко съсредоточена, Аманда не пускаше ръцете й. Върху челото й се беше вдълбала бръчка. Още носеше тъмнозелената пижама без копчета, но беше боса и Лизи разбра, че когато дежурната сестра излезе на двора, където беше оставила Аманда Дебушър и Лиза Ландън, ще завари само два празни стола, две чаши с безалкохолен пунш, два чехъла и чифт маратонки с чорапки, пъхнати в тях.
Тогава — и това „тогава“ съвсем не беше далеч — сестрата щеше да вдигне тревога.
Откъм Касъл Рок и Ню Хемпшър изтрещя гръмотевица.
Наближаваше лятна буря.
— Аманда! — извика Лизи и отново изпита страх: ами ако Аманда отвори очи и в тях има само океан от пустота?
Но погледът на Аманда, макар и малко разсеян, беше на човек в пълно съзнание. Тя огледа паркинга, беемвето, Лизи и босите си крака.
— Престани да ми стискаш ръцете, Лизи — промърмори. — Адски боли. И намери някакви дрехи. Идиотската пижама е направо прозрачна, а не нося пликчета, камо ли сутиен.
— Добре, добре. — Лизи панически опипа предния джоб на широките си панталони. Въздъхна облекчено, когато откри, че портфейлът й е на мястото си, но спокойствието й не трая дълго. Дистанционното за колата, което беше пъхнала в другия джоб — винаги го прибираше там — го нямаше. Не беше преминало с нея. Значи или бе останало във вътрешния двор до маратонките, или…
— Лизи! — извика Аманда и я улови за ръката.
— Какво? Какво? — Лизи се обърна, но доколкото можеше да прецени, още бяха сами на паркинга.
— Будна съм! Не е за вярване! — пресипнало изрече Аманда и се просълзи.
— Да. — Лизи не сдържа усмивката си, въпреки че мисълта за дистанционното я тормозеше. — Наистина не е за вярване.
— Отивам да си взема дрехите! — Аманда се запъти към сградата и Лизи едва успя да я сграбчи за ръката. За човек, който е бил в състояние на кататония допреди две минути, Манда беше жизнена като подскачаща пъстърва по залез слънце.
— Зарежи дрехите. — Появиш ли се в „Грийнлон“, гарантирам, че нощта ще я прекараш там. Това ли искаш?
— He!
— Добре, защото си ми необходима. За съжаление май ще трябва да пътуваме с междуградския автобус.
— Искаш от мен да се кача на автобус, при положение, че изглеждам като някаква шибана танцьорка на пилон? — Аманда почти пищеше.
— Няма как да отключа колата! Дистанционното е останало или на двора, или на една от онези пейки… Спомняш ли си пейките?
Аманда кимна, после попита:
— Ти не държеше ли резервен ключ в магнитна кутийка под задната броня на стария лексус? Чийто цвят, между другото, по-добре пасваше на тукашния климат.
Лизи отмина хапливата забележка. Скот й беше подарил магнитната кутийка за един рожден ден преди пет или шест години и когато тя замени лексуса с беемвето, машинално пъхна ключа в кутийката, която, ако не беше паднала, още би трябвало да си стои под задната броня. Опря се на коляно и опипом затърси кутийката. Тъкмо беше почнала да се отчайва, пръстите й се натъкнаха на магнита.
— Аманда, обичам те. Ти си гениална!
— Никак даже — заяви Аманда — държеше се високомерно, доколкото бе възможно за жена с прозирна тъмнозелена пижама. — По-голяма съм от теб, нищо повече. А сега може ли да се кача в колата, защото дори на сянка асфалтът пари?