Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
В продължение на петстотин години към Кайриен се бяха стичали богатства от злато и слонова кост. През тези петстотин години Авендоралдера бе расла в Кайриен. А после крал Ламан бе заповядал да отсекат дървото и да му направят от него трон. Държавите знаеха защо айилците бяха прекосили Гръбнака на света преди двадесет години — наричаха го „Грехът на Ламан“ и „Ламанова гордост“ — но малцина знаеха, че за айилците това не е било война. Четири клана бяха дошли, за да намерят един клетвопрестъпник, и след като го бяха убили, се бяха върнали в Триделната земя. Но презрението им към дървоубийците, към клетвопрестъпниците не беше забравено. Това, че Моарейн беше Айез Седай, надделяваше над кайриенския й произход, но Ранд така и не беше сигурен доколко.
— Тези хора не са нарушавали клетви — каза той. — Намерете останалите. Седларят твърди, че са стотина. И бъдете внимателни с тях — ако някой от тях ви е видял, сигурно вече бягат нагоре из планините. — Двамата айилци понечиха да се обърнат и той добави: — Чухте ли какво ми казаха? Какво мислите за това, което Куладин е направил тук?
— Избили са повече, отколкото е трябвало — отвърна Деарик и поклати глава отвратен. — Като черни порове, нахълтали в гнездото на скални кокошки в някоя клисура. — Убийството е лесно като смъртта, казваха айилците; и най големият глупак е способен и на двете.
— А останалото? Това, че е взел пленници. Гай-шайн.
Руарк и Деарик се спогледаха и Деарик присви устни. Явно бяха чули и това ги притесняваше. А не беше лесно един айилец да бъде притеснен.
— Не може да е така — най-сетне каза Руарк. — Ако е… Гай-шайн е въпрос на джи-е-тох. Никой, който не следва джи-е-тох, не може да бъде направен гай-шайн, иначе те са най-обикновени човешки същества, като тези, които държи Шаарад.
— Куладин е изоставил джи-е-тох. — Деарик го изрече така, сякаш бе казал, че на камъните им никнат криле.
Мат смуши Пипе и се приближи към тях. Той не обичаше ездата, но понякога, когато мислеше за нещо друго, яздеше така, сякаш се е родил на конски гръб.
— Това изненадва ли ви? — каза той. — След всичко, което вече направи? Този човек е способен и родната си майка да излъже на зарове.
Те го изгледаха с безизразни очи, като сини камъни. В много отношения Айил беше джи-е-тох. А каквото и друго да беше Куладин, в техните очи той все още беше айилец. За тях септата стоеше преди клана, кланът — преди външните, но Айил — преди всички влагоземци.
Някои от Девите се присъединиха към тях — Инайла и Джолиен, и Аделин, както и жилавата белокоса Сюлин, която бе избрана за Надзорница на покрива на Девите в Руйдийн. Тя бе казала на Девите, които останаха там, да си изберат друга и сега предвождаше Девите тук. Усетиха възцарилото се настроение и замълчаха, само снишиха търпеливо върховете на копията си. Ако един айилец поискаше, пред него и камъните можеха да изглеждат неспокойни.
Лан наруши мълчанието.
— Щом Куладин очаква, че ще го следваш, може да е оставил изненада някъде из прохода. Стотина мъже биха могли да задържат тази теснина срещу цяла армия. А хиляда…
— В такъв случай ще спрем на лагер тук — каза Ранд — и ще изпратим напред съгледвачи, за да се уверим, че пътят е чист. Дуаде Махди-ин?
— Водотърсачите — съгласи се доволен Деарик. Това бе неговото общество, преди да стане вожд на клан.
Сюлин и останалите Деви изгледаха Ранд с недоволство, докато вождът на Рейн се отдалечаваше надолу по склона. В последните три дни той бе избирал съгледвачи от други общества, когато бе започнал да се опасява от това, на което може да се натъкне тук, и сега имаше чувството, че се досещат, че не го прави само за да ги редува. Постара се да избегне погледите им. Със Сюлин беше особено трудно — светлосините очи на тази жена приковаваха човек като гвоздеи.
— Руарк, след като оцелелите бъдат намерени, погрижи се да ги нахранят. И да се отнасят добре с тях. Ще ги вземем с нас. — Погледът му бе привлечен от стените на града. Част от айилците вече избиваха гарваните с извитите си рогови лъкове. Понякога Тварите на сянката използваха гарвани и други животни, хранещи се с мъртва плът, за свои шпиони; Очи на сянката, така ги наричаха айилците. Тези тук продължаваха лакомо да се тъпчат, докато не паднеха, пронизани от стрела, но един умен човек не биваше да рискува с гарвани или плъхове. — И се погрижи също така да се погребат мъртвите. — Поне в това правотата и нуждата съвпадаха.