Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Моарейн мигом слезе от седлото си и се озова до Арил. Изнурената жена силно изохка, щом дланите на Айез Седай я докоснаха, и потръпна от глава до пети. Удивеният й поглед се извърна въпросително към Моарейн, но тя само я задържа с ръце, сякаш да я подкрепи да не рухне.
Съпругът на жената изведнъж зяпна, втренчил очи в позлатената тока на Ранд, дара му от Авиенда.
— Ръцете му бяха белязани с това. Същото. Едно такова виещо се, като змията на канарата.
Тал погледна Ранд с безпокойство.
— Водачът на диваците, милорд. Той… беше с дамги като това нещо на ръцете си. Носеше техните странни дрехи, но палтото му беше без ръкави, и гледаше всички да могат да ги видят.
— Дар, който получих в Пустошта — отговори Ранд. Постара се да задържи дланите си върху ефеса на седлото; ръкавите на палтото скриваха собствените му Дракони, освен главите; всеки, който погледнеше отблизо, щеше да ги забележи. Арил бе престанала да се чуди какво е направила с нея Моарейн и и тримата изглеждаха готови всеки момент да побегнат. — Кога си отидоха?
— Преди шест дни, милорд — отвърна притеснено Тал. — Направиха каквото направиха за една нощ и един ден, и на другия си тръгнаха. Ние също щяхме да се махнем, но се уплашихме да не би да ги срещнем на връщане. Нали не може да не са ги отблъснали при Селеан? — Това беше градът от другата страна на прохода. Ранд се съмняваше, че в момента Селеан е в по-добро състояние от Тайен.
— Освен вас тримата колко други оцелели има тук?
— Навярно стотина, милорд. Може и да са повече. Никой не ги е броил.
Изведнъж той кипна от гняв.
— Сто души? — Гласът му бе като вледенена стомана. — И цели шест дни? Тогава защо сте оставили мъртвите си на гарваните? Защо труповете все още красят стените на града? Тези хора, чиято воня изпълва ноздрите ви, са ваши съграждани! — Тримата се скупчиха и се отдръпнаха от коня му.
— Страхувахме се, милорд — отвърна хрипливо Тал. — Те си отидоха, но можеха да се върнат. А той ни каза… Онзи с дамгите по ръцете ни каза да не пипаме нищо.
— Послание — добави глухо Андер. — Той лично ги подбра, за да бъдат обесени, вадеше ги от тълпата, докато не станаха достатъчно, за да покрият цялата стена. Мъже, жени — не го интересуваше. — Очите му останаха приковани в токата на Ранд. — Казаха, че били послание за някакъв мъж, който щял да дойде след него. Каза, че искал този мъж да разбере… да разбере какво ще правят от другата страна на Гръбнака на света. Каза… че това, което щял да причини на този мъж, щяло да бъде още по-лошо.
Очите на Арил изведнъж се разшириха и тримата зяпнаха през Ранд. А после с писък се обърнаха и побягнаха. Забулен в черно айилец се надигна от скалите, от които бяха дошли, и те се понесоха в друга посока. Но там също се появи забулен айилец и те се смъкнаха на земята, хлипайки и хванали се един за друг, докато ги обкръжаваха. Лицето на Моарейн остана хладно и сдържано, но погледът й никак не беше спокоен.
Ранд се извърна на седлото. По склона към него се изкачваха Руарк и Деарик — сваляха булата си и развиваха шуфите от главите си. Деарик беше по-широкоплещест от Руарк, с издължен нос и повече побелели кичури по златистата си коса. Беше довел Рейн Айил, така, както го беше уверявал Руарк.
Тимолан и неговите Миагома от три дни се движеха успоредно на тях от северната страна, като от време на време си разменяха пратеници, но не даваха отговор за намеренията си. Кодара, Шианде и Дарийн все още бяха някъде на изток; следваха ги, така твърдяха Амис и другите след своето сънебродство при техните Мъдри, но бавно. Онези Мъдри нямаха повече представа за намеренията на своите вождове на кланове, отколкото Ранд за целите на Тимолан.
— Това необходимо ли беше? — каза той, след като двамата вождове стигнаха при него. Той пръв бе изплашил хората, но съзнателно, и не беше ги накарал да мислят, че ще загинат.
Руарк само сви рамене, а Деарик каза:
— Разположихме незабелязано копия около тази твърд, както ти пожела, и изглеждаше безсмислено да чакаме повече, след като не излезе никой, с когото да танцуваме копията. Освен това всички те са дървоубийци.
Ранд въздъхна дълбоко. Знаеше, че това по своему ще бъде също толкова сериозен проблем, колкото и Куладин. Преди близо петстотин години народът на Айил бе подарил на Кайриен калем от Авендесора и заедно с него право, отказано на всяка друга държава — да търгуват с Шара през Триделната земя. Не бяха дали обяснение — меко казано, Айил съвсем не обичаше влагоземците — но от гледна точка на айилците, този жест бе продиктуван от джи-е-тох. По време на дългите години скитане, довело ги в Пустошта, само един народ не ги беше нападал, само един им беше позволявал да черпят вода от земята му в мир, докато целият свят се бе раздирал от вражди. И най-накрая те бяха намерили потомците на този народ. Народът на Кайриен.