Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Бях останала с впечатлението, че демоните са тръгнали през пантатийския разлом — каза Миранда. — Или има още нещо, което не си ми разкрил?
— Всъщност не. Просто е глупаво да се правят изводи. И двамата знаем, че има неща, които са заключени ей тук. — Той се почука по главата с пръст. — И двамата изпитваме удобство от това, че тези неща са заключени благоразумно, но би било глупаво да не си направим някои допустими заключения от факта, че такова знание е заключено.
— Например?
— Например, че може би съществува още един играч, замесен в създаването на тези разломи. Според това, което знаем, демоните са се възползвали от предимството, когато побърканите жреци на Ахзарт са счупили печата между техния свят и Шила, но никой не зададе въпроса кой преди всичко е построил портала. Защо са били подтикнати жреците на Ахзарт да отворят разлома към демонските селения? Какъв подтик, коя безумна страст ги е накарала да извършат тази пълна идиотщина? Знаем също така, че пантатийците лесно са дошли тук със сааурците, но демоните влизат тук с усилие и поради конфликта между тях те не са съюзници.
— Или най-малкото съюзът им се разпада.
— И това е възможно — съгласи се баща й.
— Добре, но ние не можем да си седим тук и да си бърборим до края на света. Какво предлагаш все пак?
— Ще чакаме. Имам чувството, че когато Пъг и Ханам приключат от тяхната страна на разлома, тука доста ще се оживи.
Миранда въздъхна.
— Имаме ли време?
Макрос сви рамене.
— Достатъчно. Поне още няколко дни.
Тя стана.
— Тогава ще отида до Острова на чародея да си взема една баня. Ще донеса и нещо за ядене.
Макрос поклати глава.
— Не си прави труда. А, кажи на Гатис, че скоро ще се върна. Ще му ида на гости и ще хапна там. Добре ще е да се видим отново. После смятам и аз да взема една баня.
Тя се усмихна.
— Добре.
Той също й се усмихна.
— Знам, че не бях добър баща, но трябва да призная, че съм доволен от това, което виждам.
— Благодаря — отвърна тя малко сопнато.
— Преди да тръгнеш искам да знам нещо.
— Какво?
— Пъг.
— Какво по-точно?
— Ще се ожените ли?
— Ако ми предложи — каза тя. — Обичам го и мисля, че ще живеем добре.
— Виж, стане ли въпрос за любов, никога не съм проявявал особена вещина. — Макрос въздъхна. — Майка ти беше жена със забележителна красота и необикновен ум. Не твърдя, че бях млад, но бях неопитен, а отначало съвместният ни живот беше приятен. — Той се намръщи. — Твоето раждане беше нещо, с което и двамата не можахме да се справим добре, за което се извинявам.
— Станалото — станало — отвърна Миранда.
— Вярно, но поне мога да кажа, че съжалявам донякъде.
— Само донякъде?
— Наистина ми харесва това, в което си се превърнала, и дори да можех, не знам какво бих променил, защото ако променя каквото и да било в миналото, рискувам да се окажеш нещо по-малко от това, което си сега.
— Или повече?
Той се усмихна.
— Не мисля, че е възможно.
Тя също се усмихна.
— Виж, за това ти благодаря.
— Казвам го най-сериозно. — Макрос изправи гръб и отново се загледа в разлома.
— Пъг е щастливец. Ако той не ти предложи, предложи му ти. Мисля, че имате нужда един от друг.
— Нали каза, че нямаш опит.
— Право на бащата е да дава нежелани съвети. А сега тичай да си вземеш банята.
Тя изчезна, а той въздъхна. Остави съжаленията да заглъхнат в дълбините на съзнанието му и отново насочи вниманието си към разлома.
Пъг стоеше задъхан, с разкъсан халат и плувнало в пот лице. Двамата с Ханам бяха водили люта битка с шест летящи същества с човешки ръст и бяха победили.
Само, всяко едно от съществата нямаше да е сериозен противник за никого от двамата, но трима срещу Пъг и трима срещу сааурския велемъдър доста ги затрудниха. Сега Ханам дояждаше остатъците на трите мъртви демона. Пъг беше изпарил другите три.
Гледаше с удивление как Ханам нагъва плът и изпива енергии. След като промени възприятията си, видя как сааурският велемъдър бе използвал разума си, за да подчини съществото. Щом приключи с яденето, Ханам каза:
— Този пир ще ми помогне да се съсредоточа.
— Колко път имаме още?
— Демоните не са чак толкова умни, но са ги разпръснали на патрули да търсят всичко, което става за ядене. — Той посочи останките плът, разхвърляни по скалите, на които стояха.
— Тези е трябвало да занесат всичко, което намерят в Цибул, за да нахрани главатарите, които се мъчат да отворят разлома към твоя свят. — Огледа се загрижено, сякаш се боеше да не ги е засякъл още някой. — По този път ще избегнем много от демоните.