Прашинка в Божието око

— Ха! Заминаваме си веднага щом приберем совалките, докторе. Струва ми се, че ясно ви го обясних.

Научният министър стисна устни.

— Надявах се, че сте се вразумили — изръмжа той. — Адмирале, човечеството никога не е имало толкова големи надежди, а сега вие ги разрушавате. Дори след векове не бихме могли да имаме техническите изобретения, които можем да купим, които те ще ни подарят! Сламкарите направиха огромни разходи, за да ни посрещнат на своята планета. Убеден съм, че ако не бяхте забравили да им кажете за избягалите сламкарчета, те щяха да ни помогнат. Но вие трябваше да пазите проклетите си тайни — и заради вашата глупава ксенофобия изгубихме изследователския кораб и по-голямата част от оборудването си. Сега ги настройвате против нас, като си заминавате точно в момента, в който те подготвят нови конференции… Боже мой, ако наистина бяха войнствени, дори само това щеше да ги предизвика!

— Свършихте ли? — презрително попита Кутузов.

— Засега свърших. Когато се върнем обаче, ще продължа.

Адмиралът натисна един от бутоните на страничната облегалка на креслото си.

— Капитан Михайлов, пригответе кораба за потегляне към Олдърсъновия пункт. Ускорение една до една и половина гравитации.

— Слушам.

— Значи все пак ще продължите да се правите на глупак — отново се обади Хорват. — Не можете ли да го вразумите, Блейн?

— Решен съм да изпълня заповедта, която получих, докторе — тежко каза Кутузов. Дори заплахите на министъра да означаваха нещо за него, той не го показваше. Главнокомандващият се обърна към Род. — Капитане, очаквам съвета ви. Но няма да направя нищо, което да изложи на опасност този кораб, и не мога да допусна повече лични контакти със сламкарите. Имате ли предложения, капитан лорд Блейн?

Род разсеяно бе слушал разговора. Мислите му бяха в хаос. „Какво можех да направя?“ — безкрайно се питаше той. Не го вълнуваше нищо друго. Адмиралът искаше неговия съвет, ала това беше обикновена проява на любезност. Блейн нямаше кораб, нямаше задължения. Бе изгубил „Макартър“ и с кариерата му беше свършено… Не, нямаше полза от самосъжаление.

— Господин адмирал, смятам, че трябва да се опитаме да запазим приятелството на извънземните. Не бива да взимаме решения, които са в компетенциите на правителството…

— Да не намеквате, че постъпвам така? — прекъсна го Кутузов.

— Съвсем не. Но е много вероятно Империята да пожелае да търгува със Сламката. Както каза доктор Хорват, те не се държат враждебно.

— Ами вашите юнкери?

Род мъчително преглътна.

— Не зная, господин адмирал. Възможно е Потър или Уитбред да не са били в състояние да управляват спасителните си лодки и Стейли да се е опитал да ги спаси. В негов стил е…

Главнокомандващият свъси вежди.

— Три спасителни лодки, капитане. И трите влизат в атмосферата, и трите изгарят. — Той плъзна поглед по дисплеите. В хангара на „Ленин“ прибираха совалка и морските пехотинци се готвеха да я обгазят. На неговия флагмански кораб нямаше да проникнат извънземни! Какво бихте казали на сламкарите, докторе?