Вратата на Абадон

Ашфорд се намръщи.

— Два часа — повтори той и прекъсна връзката.

След което започна чакането. Два часа по-късно същата жена обясни, че при катастрофата сериозно е повредена целеуказващата система. Това означаваше ново отлагане, докато бъде ремонтирана и настроена. Още три часа. След това трябваше да се пребори с програмна грешка, доста трудна за откриване. Още два часа.

Клариса виждаше, че настроението на Ашфорд става все по-мрачно при всяко извинение, при всеки нов час. Тя се отдалечи към тоалетните в дъното на помещението и взе да се чуди откъде може да си набави няколко тубички с храна. Ако единственият действащ автомат за храна беше в барабана, това можеше да се окаже сериозен проблем. Кортес се бе пристегнал с ремъци в едно противоускорително кресло и бе заспал. Охраната очевидно ставаше все по-неспокойна. Клариса прекара следващия час да обикаля от табло на табло, разглеждайки приборите за управление и данните, постъпващи на мостика. За нейна изненада много от нещата бяха същите като на земните кораби, на които бе работила. Но така е, ако прободеш землянин или поясен, все кръв ще потече. По същия начин и пултовете за управление на „Бегемот“ и „Принц“ бяха оборудвани с еднакви, склонни да дефектират бушони.

Хрумна ѝ мисълта дали на „Бегемот“ му е мъчно, че вече не е „Науву“. Същото като с нея, след като вече беше Клариса Мао, а не Мелба Кох. Дали корабът осъзнава благородството на своята саможертва? Сходството ѝ се струваше многозначително, но вероятно беше заради комбинацията от страх и несигурност, които изпитваше.

Седем часа след като превзеха мостика, Ашфорд се наведе над един от пултовете и го натисна с пръст толкова силно, че едва не отхвърча назад. Кортес се събуди от шума и приглушения разговор на пазачите. Ашфорд не им обърна внимание и отново натисна екрана. Пръстите му издаваха звук като тракащи по скала камъни.

Екранът трепна.

— Да, сър?

— Къде е Сам Розенберг? — почти кресна Ашфорд.

— Сър, когато я видях за последен път, проверяваше аварийното захранване в леглото на реактора. Да я потърся ли?

— Кой е неин заместник?

— Анамари Руис.

— Ако обичаш, повикай Анамари и Сам на мостика. Ако се налага, можеш да ги поставиш под стража.

— Да, сър.

Ашфорд се изправи толкова рязко, че противоускорителното кресло изскърца жалостиво.

— Има ли проблем, капитане? — попита Кортес. Имаше сънен вид.

— Не и такъв, с който не бих могъл да се справя.