Среднощният диамант [bg]

А после се отправих обратно към улиците на Кейп Триумф. До мен достигаха откъслеци от разговори за еретици и обесвания, докато вървях забързано, и се надявах Грант да е прав, че имаме достатъчно време. В противен случай всичко това щеше…

— Госпожице Виана?

Спрях рязко и се обърнах при неочаквания звук от гласа на Рупърт Чеймбърс. Той пристъпи бавно напред, подпирайки се на бастуна си, и ми отправи една от милите си усмивки. До него двама слуги и много разстроеният Корнелиус носеха вързопи и сандъци.

— Господин Чеймбърс, не очаквах да се натъкна на вас тук. За мен е удоволствие, както винаги.

Той кимна за поздрав:

— Подобно. И е истински късмет. Надявах се да успея да ви кажа една дума.

Пристъпих от крак на крак. Държах нетърпеливо книжата.

— Много би ми харесало, но наистина не мога да отделя време точно сега.

— Разбирам. Но преди да тръгнете, искам да се погрижа Корнелиус да ви се извини. — Чертите на Рупърт станаха сурови и твърди, когато погледна настоятелно към сина си.

Корнелиус сякаш се спаружи:

— Аз… много съжалявам за целия натиск, на който ви подложих напоследък.

Баща му въздъхна раздразнено:

— Това ли е най-доброто, на което си способен? Е, независимо от това аз също съжалявам, скъпа.

Въпреки нетърпението ми любопитството ме задържа за момент.

— За… какво?

— Задето бяхте въвлечена в този план, скроен от него и Лавиния. Прахосват парите ми с бясна скорост, за да поддържат нелепия й стил на живот, и искаха да ме отпратят с нова съпруга, която да ме разсейва, за да могат да управляват авоарите тук. Тъй като по закон все още контролирам всичко, сложих край на това и Корнелиус е много сговорчив по отношение на връщането на някои от безвкусните им глупости. Най-вече защото се страхува, че ще го изключа от завещанието. — Рупърт въздъхна отново. — По-голямата част от закупеното не може да бъде върната, защото го е купил на черния пазар, така че сега трябва да го продадем. Проклетниците, от които го е купил, не го искат обратно. Приемат само злато.