Виелица на сенките [bg]

— Той е слаб. Много слаб Силата почти го е напуснала, останала му е за не повече от няколко седмици, а после… — Гло-гло не довърши, но и така на всички беше ясно какво ще се случи след това.

— Значи трябва да побързаме — каза Алистан Маркауз.

— Все още имаме достатъчно време, милорд. В началото на ноември С’у-дар вече е покрит със сняг и на Неназовимия ще са му нужни много усилия, за да се измъкне от бърлогата си. А и от Ледени игли до Самотния великан пътят не е малко. Армията на магьосника ще стигне до крепостта не по-рано от средата на януари — успокои го Фенерджията.

— Мумр е прав, милорд. Зимната кампания е твърде сложно нещо. Безлюдните земи са покрити със сняг, Дремещата гора през зимата става опасна дори и за слугите на Неназовимия, Рачешкото херцогство ще се надигне чак след два месеца — Змиорката замислено поклати глава. — Врагът ще изчака пролетта, когато проходите се освободят от снега.

— А ако не изчака? — попита Еграсса. — Ако Неназовимият усети слабост, не се ли страхувате да се изложите на атаката на кобрата?

— Ако не изчака, тази зимна кампания ще унищожи четвърт от армията му, треш Еграсса.

Воините се впуснаха в спорове и обсъждане на възможни варианти за вражеска атака. Кли-кли отчаяно се прозя, прикривайки устата си с длан, а и аз, честно казано, се държах с последни сили. На другите сякаш нищо им нямаше. Железни ли бяха, или какво? Преди да заспя, прибрах обратно в чантата Рога на дъгата, като същевременно проверих дали другите неща са там. Ключът беше налице, но изумрудите, които толкова усърдно влачех през половината Костни дворци, бяха изчезнали безследно. Бих се разсмял, ако не ми се спеше толкова много. Проклетите орки все пак бяха успели да откраднат това, което ми се полагаше, мракът да ги отнесе!