Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
Съветът избухна в смях.
- Скромността не е в числото на твоите недостатъци, Сеамни - Върховният маг си позволи само една снизходителна усмивка. - Добре, щом настояваш за обяснения... Страхувам се, че отново ще те разочаровам. Не си потомка на някой ваш легендарен чародей. И Сила имаш точно колкото моята Силвия има в нокътя на лявото си кутре. Цялата работа, всичкото това внимание към себе си ти дължиш на Имелсторн. Мечът на Дану легна първо в твоята длан... и от този акт се образуваха безчет на брой тънки, невидими дори за опитен вълшебник взаимовръзки. Това кълбо е толкова заплетено, че цялата Дъга не би съумяла да го разплете. И не защото сме слаби, а защото това би била свръхзадача, нещо като спрем слънцето или да свалим от небесата добрата стара луна. Тези връзки, моето момиче, се протягат към други светове, други звезди, през студените бездни вечна смърт. Позволи ми да не ти ги описвам, ще се отегчиш. За теб е достатъчно да знаеш, че съществуват. Е, девойче непослушно, нещо друго да питаш? -усмихна се той.
- С какво ви пречи Господарят на Пороя? Какво искате да правите с него?
Съветът този път дружно простена. А своенравната Силвия скочи от мястото си - върху кукленото й личице бе изписана ярост.
- Позволете ми - изписка тя. - Жива ще я одера!
- Тихо! - прокънтя гласът на Върховния маг, и то така, че се люшнаха завесите. - Имаше въпрос, ще дам отговор. Сеамни, Пороите опустошават страната ни. Щетите са чудовищни. Всеки Порой - това са десетки, понякога стотици загинали. Следват болести, епидемии, диви и домашни животни побесняват, изведнъж се появяват невиждани чудати чудовища, преди да ги довършат маговете-ловци. Всяко от тях може да схруска обитателите на някой злощастен чифлик до един или жителите на половин село. Защо те учудва желанието ни да сложим край на това бедствие? Ние бяхме врагове на елфите, Дану и други нехора, но за своите си нали трябва да се погрижим! Ти идеално подхождаш за целта. Наградата е повече от щедра. Какви гаранции искаш още? Документ? Клетвена грамота, подписана от командорите на ордена? В името на Спасителя, на когото толкова се осланя простолюдието, ще ти дам тази дреболия, ако за теб е важно.
- Ами ако почна да поставям условия? - изведнъж тихо каза Ахата.
- Условия? Ти - на нас? Хм, интересно - вълшебникът демонстративно се намести в креслото. - Слушам те, Сеамни.
- Разрешение всички Дану да се върнат и да встъпят във владение на родовите си земи. В онази... гора, която наричате Друнг. Гаранция, че няма да ни нападате. И откуп в злато да понесените беди. Указ от Императора, че ни признава за равноправни с хората, с гражданите на Империята.
Съветът тежко мълчеше. Силвия хапеше устнички, нетърпелива да й позволят да се заеме с нахалницата.
- Само толкова ли? - свадливо се осведоми Върховният маг. - А случайно да искаш да станеш Съвладетелка на империята Мелиин?
- Добра идея - отвърна Ахата, давайки си сметка, че тези думи могат да й са последните в живота. - Нямам нищо против. Поне не би ми хрумнало да издавам такива глупави закони като сегашните!
Върховният маг вдигна ръка, за да овладее и потисне в зародиш яростната реакция на командорите.
- Пазариш ли се, дете, или цериш гордостта и съвестта си? Ако това е пазарлък, осъзнай, че поставяш наддаването над живота на родителите си. Предложихме ти съвсем реално заплащане за услугата. А ти искаш невъзможни неща. Ако продължаваш да се инатиш, ще се върнеш в килията. Без повече сладки беседи и преговори. Някак ще се справим без теб. Обаче твоите капризи ще излязат солени за всички укриващи се в Пущинака. Теб ще пуснем да си вървиш веднага щом свърши Пороят... стига да ти се живее, след като легионите пожънат животите на последните свободни Дану...
Ахата мълчеше и с усилие сдържаше сълзите си. „Назад, сълзи, назад, заповядвам ви!"
- Ако искаш, ще увелича наградата. Осем товара злато - заедно със свободата и пътя към твоите съплеменници. Сумата е солидна, в източните провинции много може да се купи с толкова злато. Съгласна ли си?
- Десет товара! - изтърси Ахата, опиянена от собственото си нахалство.
„Нима ще приемат да им се подигравам?" Върховният маг не трепна.
- Съгласен. Десет товара злато. Арк дава думата си. Сега ще ти връчат разписка, срещу която можеш да получиш парите в кой да е банков дом. Това беше, господа. Работата е свършена. Заседанието на Съвета се закрива. Уведомете Сежес да спре войската. Нека се връщат в казармите. Сеамни Оектакан, ти вече си на служба в Орден Арк, да ни помагат Силите.
Обърканата Ахата стоеше, стресната от внезапната промяна. Изправящите се и разотиващи се вълшебници я поглеждаха едва ли не благосклонно. В ръката си стискаше свитък от скъп фин пергамент, украсен с пламенния герб на Червените и с цели три висящи печата. Върховният маг се приближи и тържествено надяна на шията й тежка верига от девствена мед, на която се поклащаха три авалионови езичета. Магът наклони глава настрани, полюбува се и си тръгна.