Диамантен меч, дървен меч [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Летописите на Разлома #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Диамантен меч, дървен меч [bg]». Краткое содержание книги:
- Защо? - донесе се от мрака отчаяния му глас. - Защо, защо? Защо говорите така?! Защо всички търсят начин да се приспособят, да се спогодят някак си със Злото, вместо да го низвергнат?! Та твоят учител, Тави, вече е убивал хора. Магове на Дъгата. Чувал съм за Шаверското клане. По време на погромите загинаха доста джуджета. Оцелелите разказваха за... за странни неща. Сега проумявам смисъла на техните свидетелства. Твоят Наставник! Ние подозирахме, че съществуват вълшебници извън ордените. Убедихме се, докато преговаряхме с Кръга на Капитаните, защото от нас поискаха двойно заплащане, ако искаме да наемем боен маг.
О, Велики недра, Тави, твоят учител вече е във война с Дъгата! Тази битка не може да приключи с помирение! Защо тогава...
- Защото бракове на хора и Волни са обречени на безплодие - внезапно се обади Кан-Торог. - Както и съжителство на хора и джуджета, хора и елфи, Дану...
- Не разбирам - сподавено прошепна Сидри.
- Добри ми гноме, ако ти съблазниш елфка да дойде в постелята ти, вие можете да заченете деца. Деца се появяват от Волни и Дану, макар и рядко, джуджета и колобди, орки и троли... А даже, прощавай, и мен ме втриса, но ще го изрека - даже между орки и елфи връзките могат да дадат нов живот, колкото и люто да се мразят тези два народа. Само хората не могат да оплодят или да заченат от Старшите раси. Разбираш ли, приятелю Сидри? Хората наистина са Инакви. Чужди. Пришълци. На Брега на черепите е имало не просто битка между старите господари на някаква територия и онези, които са пожелали да я завоюват. Такива е имало и преди - елфите нападаха Дану, Дану водеха войни с джуджетата, вие, Подземното племе, се; биехте с орки и коболди, те пък се счепкваха с тролите заради пълни с дивеч гори. На Брега на черепите стана нещо друго... и аз не мога да ти кажа какво точно. Но е било нещо повече от решаване на въпроса кой ще господарува, и кой ще мре. На хората им се падна да живеят. Навярно наистина са деца на друг свят. Сътворени от други богове. Навярно наистина ги покровителства незнаен Спасител... Един от служителите на когото ние... - Кан-Торог преглътна на сухо. - Още ли не проумяваш защо учителят на Тави никога не ще вдигне меч против своето племе като цяло? Отделни мерзавци може и да пречука, но против цялото човечество - не, няма да се възправи.
- Но Тави .. .
- Аз не знаех за какво се спускаме в тази бездна - хладно взе думата вълшебницата. - Бойните магове извън Дъгата продават своите услуги срещу злато. Каменният престол предложи добро заплащане. Ние сключихме договор. Само че в него няма условие да се бием с Империята. Аз не бих пропуснала възможността да свия перките на Дъгата, но...
- Ясно - джуджето беше съвсем потънало в сянката. - Всичко е ясно. Е... Поговорихме си... правичката. Все пак е за добро. Поне знам какво да очаквам и доколко мога да разчитам на вас.
-Можеш да разчиташ - с мразовит заплашителен глас произнесе Тави. - В рамките на договора. Ние спазваме обещанията си. Ще те пазим, докато не стигнеш целта си, а после ще те изпратим до повърхността. И ще го направим. Имаш ли основания да не вярваш на думата на Волните? Съмняваш ли се?
- Съмнявам се в думата на човек, който се преструва на Волен.
- Не мога да ти помогна тогава - ядоса се девойката. - Нямаш избор, гноме. Ние също нямаме избор. Или ще си пробием път заедно, или заедно ще загинем. Вързани сме един за друг. Ти задържа плъховете, аз срутих тавана. Ако не бях успяла, кръгът щеше да отслабне и плъховете щяха да те докопат. Вързани сме заедно, Сидри.
- Добре, стига празни приказки - решително каза Кан. - Казахме си доста неща, даже някои бяха... излишни. Сидри! Да продължим. Нека по-малко разсъждаваме за великото и възвишеното. Сега не е време. Имаме да вършим работа. Нека я свършим достойно. В това е цялата истина. Моята истина. Може да не е много мъдро казано, но е така. Нека починем още малко, а когато Тави каже, ще вървим накъдето сме се запътили.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Правилно ме чу, Сеамни Оектакан - върховният маг на Арк произнесе истинското име на Ахата нарочно грубо, по човешки. - Трябва да се справим с Господаря на Пороя. И само ти можеш да ни помогнеш. Само ти - потомка на свободната кръв на Дану.
- Защо аз? - нищо друго не й дойде наум да отвърне. Искаше да се усмихне презрително, ала устните й бяха като изтръпнали. - Ти беше много убедителен, ала не ми обясни защо именно на мен предлагаш всичко това.
Малко ли млади робини Дану имате в кошарите си? Потърсете някоя друга нешастница с по-меко сърце!