Републиката на крадците [bg]

Къщата на барон Булидаци не се отличаваше от подобните на нея къщи, които Локи бе виждал. Беше достатъчно удобна и мебелирана, за да демонстрира налично богатство, но нямаше нищо величествено или специално; във фоайето не се виждаше „акцент“, както често наричаха разните скулптури, та новодошлите гости да се изумят.

Слугата ги поведе през всекидневната, после влязоха в топла, осветена стая със стени, тапицирани с филц. Донякъде хубав наглед мъж на около двайсет години с дълга до раменете черна коса и черни очи, близко едно до друго, се беше облегнал на билярдна маса с щека в ръце. Бялата картичка беше на масата.

— Почитаемата Верена Боталио с придружител — каза без въодушевление слугата и тутакси напусна залата.

— От Исла Зантара? — попита малко по-приветливо Булидаци. — Току-що видях визитката ви. Това не е ли част от Алчегранте?

— Да, лорд Булидаци — каза Сабета, като леко кимна и се поклони, както беше прието в Камор при неофициални приеми във висшето общество. — Били ли сте някога там?

— В Камор ли? Не, не. Винаги съм искал да го посетя, но не съм имал тази чест.

— Лорд Булидаци — каза Сабета, — позволете да ви представя братовчед си, почитаемия Лукаца Боталио.

— Братовчед, значи? — каза Булидаци и кимна, когато Локи му се поклони.

Еспаранският лорд му подаде ръка. Докато се здрависваха, Локи отбеляза, че Булидаци е със солидно телосложение, горе-долу като на кочияша, братовчед на Алондо, и здраво стисна ръката му.

— Благодаря ви, че ни приехте — каза Локи. — И двамата щяхме да ви пратим визитки, но за съжаление, само Верена си е взела.

— Така ли? Надявам се, че не сте били ограбени? Да не би затова да идвате, облечени с такива дрехи? Прощавайте, че го споменавам.

— Не, към нас не са проявявали лошо отношение — каза Сабета. — И няма нищо за прощаване; ние пътуваме не както обикновено, а инкогнито — само с телохранител и двама слуги, макар че в момента не са с нас.

— Инкогнито? — повтори Булидаци. — Да не би да ви заплашва някаква опасност?

— Ни най-малко — засмя се Сабета, а после се обърна и се престори на изненадана (Локи беше сигурен, че само защото я познаваше толкова добре, разбра, че промяната е по нейно желание) от сабята, сложена за украса на полица от вещерско дърво. — Дали правилно си мисля какво е това?

— И какво по-точно си мислите? — попита Булидаци, а на Локи му се стори, че говори малко по-рязко от преди.

— Това със сигурност е ДиВорус… Печатът на дръжката…

— Така е — каза Булидаци, чийто тон мигновено изгуби бликналото нетърпение. — Едно от по-късно изработените оръжия, но все пак…

— Аз използвах ДиВорус — каза Сабета и постави ръката си на дръжката на сабята. — Рапира Воалантебона. Не ме разбирайте погрешно, не беше моя, а на инструктора ми. Още не съм забравила баланса ѝ, украсата по стоманата… И вашата дръжка изглежда достойно потъмняла. Предполагам, че я използвате за подготовка?