Детето на нощта [bg]

Капитанът хвана щурвала и се вторачи напред. Рулевият пък изтича към главната палуба и размени по няколко думи с боц­мана и старшия помощник. Двамата се озърнаха за миг към капитана, кимнаха и се заеха с прекъснатата работа.

Щом се чу тропот на ботуши, сърцето на капитана се разтуптя и той до болка стисна щурвала. Когато главата на Селик се подаде над палубата, погледът му прогони всякакви съмнения у елфа.

Зад него се качиха двама магове и един Ловец на вещери, Селик стисна капитана за гърлото иго избута назад. В другата ръка дър­жеше кинжал. Обезобразеното му лице се гърчеше от бяс.

- Хайде пак да те чуя. - Огледа се и заповяда: - Ти дръж щурвала в същото положение. Засега. - Вдигна кинжала на два- три пръста от дясното око на елфа. - Говори!

- Ти дори не си направи труда да ми зададеш правилните въп­роси, нали? Толкова си самодоволен, че си представяше как ще ти пълзя в краката и Ще ти позволя да опропастиш онова, кое­то е най-скъпоценно за мен. Е, аз си свърших работата. Измък­наха ти Ериан, а аз показах верния път на онези, които могат да те възпрат. С всеки миг надеждите ти на убиец чезнат.

Долната челюст на Селик увисна, от безчувствената лява по­ловина на устата му протече слюнка. Той дори отстъпи малко, но върхът на кинжала не трепваше.

- Никой не може да се противопоставя на праведните - про­шепна той и в очите му се разгоря настървение. - Ти предаде всяко живо същество в Балея...

Капитанът виждаше как омразата се разбушува, усещаше вли­ването на пръстите в шията си. Знаеше, че му остава малко време.

- Закъсня, Селик. Ериан ще се върне при детето си и двете заедно ще унищожат и тебе и всичко, за което се бориш. Ако това е, което съм предал, ще умра щастлив. Хайде, Ловецо на вещери, забий ножа. Не можеш да ме смачкаш.

Селик се озърташе. С вдигнати платна „Океански бряст“ се носеше бързо по спокойните води между островите. Капитанът не знаеше накъде продължават, а и вече не го засягаше. Рано или късно килът щеше да се разбие в скалите, но той нямаше да доживее гибелта на кораба си.

Кинжалът почти опря в окото на елфа, който не мигаше.

- Разбира се, ако те убия, моряците ще откажат да се подчи­няват. Не съм чак толкова глупав.

Капитанът се разсмя.

- Погледни по-внимателно. Те вече отказаха. Ти загуби, а аз спечелих.

Селик го завъртя грубо, за да вижда какво става на другите палуби. Елфите още бяха по такелажа или при въжетата, дори имаше оставени къде ли не кофи, парцали и лотове. Но никой от моряците не шаваше. Чакаха.

- Насочете скапания кораб накъдето трябва! - ревна им Се­лик. - Иначе любимият ви капитан ще умре.

Никой не мърдаше.

- Твоят човек нали държи щурвала? - изрече спокойно ка­питанът.

Селик се ухили злобно.

- Да, така е. Ей, насочи кораба към средата на протока.

- Но...

- Веднага! Да не е чак толкова трудно? Завърти щурвала.