Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Идеята, че Китай изгражда (или възстановява) далеч по–модерна политическа система не след контакта си със Запада през XVII–XVIII в., а по време на прехода Тан–Сун, за първи път застъпва японският синолог Найто Тораджиро след Първата световна война. Найто твърди, че управлението на аристократите е пометено през бурния период след 750 г., когато династията Тан преживява много вътрешни въстания и войни, довели на власт редица военни диктатори от неаристократичен произход. След основаването на династията Сун през 960 г. позицията на императора вече не е застрашена от благородническите фамилии, което позволява много по–чиста форма на централизиран деспотизъм. Изпитната система става по–общодостъпен метод за издигане в елита, а положението на простолюдието се подобрява с края на крепостните им задължения към аристократичните земевладелци. В цял Китай се утвърждава общ начин на живот, не така зависим от наследствените привилегии; изисканият литературен език през периода Тан е заменен от написана на простонароден език литература и общодостъпни романи и истории. Найто посочва категорични паралели с ранния модерен период в европейската история, когато феодалните привилегии отмират и силната абсолютистка държава налага равенство между гражданите. Въпреки оспорването на някои твърдения в хипотезата на Найто (особено опита му да свърже историята на Източна Азия със западната периодизация) съвременните учени признават много от най–важните му заключения.
Сега можем да обсъдим четирите въпроса относно политическия ред в Китай, формулирани в началото на тази глава, като започнем с проблема за деспотизма и дали той е по–суров в Китай в сравнение с други цивилизации.
Историята на У Джао (624–705), известна на по–късните китайски мемоаристи като „злата императрица У", е достатъчно убедителна, за да заслужава преразказ съвсем отделно от това, което ни учи за същността на китайската политика. Императрица У е единствената жена, управлявала Китай и създала своя собствена династия. Нейният възход и падение е летопис на интриги, жестокост, терор, секс, мистицизъм и женско господство. Тя е била необикновено способен политик, постигнала властта чрез воля и ловкост, постижение, което е още по–удивително предвид абсолютно мизогинската същност на конфуцианската идеология.
При обсъждането на върховенството на закона отбелязах, че то често се прилага по–скоро спрямо елитите, отколкото спрямо широките маси, които не се разглеждат като изцяло човешки същества, които да бъдат защитавани от закона. От друга страна, отсъствието на върховенство на закона често е по–опасно за членовете на елита, отколкото за обикновените хора поради могъщите интереси и яростната борба за власт на върха. Именно такава е ситуацията по време на управлението на императрица У която подема широкомащабен терор срещу старите аристократични семейства в Китай.
Редица историци, особено марксистки, правят големи социални заключения от възхода на императрица У Някои твърдят, че тя е представител на надигаща се буржоазна класа; други, че е защитник на масите; според трети тя изиграва важна роля за отстраняването на патримониалните елити от периода на династията Суй и Ранна Тан и заместването им с неаристократични служители. Не е ясно дали някоя от тези теории изобщо отговаря на истината – самата У има безупречно аристократично потекло и родствена връзка с императорското семейство Ян на династия Суй. Тя далеч не насърчава способното простолюдие, а – напротив – отменя изпитната система в продължение на няколко години, за да назначи собствените си любимци в административния апарат. Колкото до приноса за прехода Тан–Сун, той се дължи на нейните чистки на действителни и предполагаеми аристократични опоненти, довели до намаляване на техния брой и отслабване на аристократичната класа като цяло, проправяйки път за бунта на Ан Лушан, поставил началото на края на династия Тан и на огромни социални преобразувания в китайското общество.
У Джао започва кариерата си като много други жени в китайския двор като скромна наложница на втория император на Тан, Тайдзун. Баща е привърженик, а по–късно високопоставен служител на първия император на Тан, Гаодзу, а майка , както отбелязах, произхожда от кралското семейство Суй. Говори се, че е имала връзка със сина на Тайдзун, Гаодзун, още преди смъртта на баща му. След смъртта на нейния съпруг тя си обръсва главата и влиза в будистки женски манастир, но старшата съпруга на новия император Гаодзун, императрица Уан, иска да отвлече вниманието му от друга наложница и умишлено връща У в двора като нейна съперница.