Произход на политическия ред [bg]

Историята на У Джао (624–705), известна на по–късните китайски мемоаристи като „злата императрица У", е достатъчно убедителна, за да заслужава преразказ съвсем отделно от това, което ни учи за същността на китайската политика. Императрица У е единствената жена, управлявала Китай и създала своя собствена династия. Нейният възход и падение е летопис на интриги, жестокост, терор, секс, мистицизъм и женско господство. Тя е била необикновено способен политик, постигнала властта чрез воля и ловкост, постижение, което е още по–удивително предвид абсолютно мизогинската същност на конфуцианската идеология.

При обсъждането на върховенството на закона отбелязах, че то често се прилага по–скоро спрямо елитите, отколкото спрямо широките маси, които не се разглеждат като изцяло човешки същества, които да бъдат защитавани от закона. От друга страна, отсъствието на върховенство на закона често е по–опасно за членовете на елита, отколкото за обикновените хора поради могъщите интереси и яростната борба за власт на върха. Именно такава е ситуацията по време на управлението на императрица У която подема широкомащабен терор срещу старите аристократични семейства в Китай.

Редица историци, особено марксистки, правят големи социални заключения от възхода на императрица У Някои твърдят, че тя е представител на надигаща се буржоазна класа; други, че е защитник на масите; според трети тя изиграва важна роля за отстраняването на патримониалните елити от периода на династията Суй и Ранна Тан и заместването им с неаристократични служители. Не е ясно дали някоя от тези теории изобщо отговаря на истината – самата У има безупречно аристократично потекло и родствена връзка с императорското семейство Ян на династия Суй. Тя далеч не насърчава способното простолюдие, а – напротив – отменя изпитната система в продължение на няколко години, за да назначи собствените си любимци в административния апарат. Колкото до приноса  за прехода Тан–Сун, той се дължи на нейните чистки на действителни и предполагаеми аристократични опоненти, довели до намаляване на техния брой и отслабване на аристократичната класа като цяло, проправяйки път за бунта на Ан Лушан, поставил началото на края на династия Тан и на огромни социални преобразувания в китайското общество.

У Джао започва кариерата си като много други жени в китайския двор като скромна наложница на втория император на Тан, Тайдзун. Баща  е привърженик, а по–късно високопоставен служител на първия император на Тан, Гаодзу, а майка , както отбелязах, произхожда от кралското семейство Суй. Говори се, че е имала връзка със сина на Тайдзун, Гаодзун, още преди смъртта на баща му. След смъртта на нейния съпруг тя си обръсва главата и влиза в будистки женски манастир, но старшата съпруга на новия император Гаодзун, императрица Уан, иска да отвлече вниманието му от друга наложница и умишлено връща У в двора като нейна съперница.