Произход на политическия ред [bg]

Докато продължителният период на военна конкуренция по време на периодите Пролети–Есени и Воюващите царства поставя началото на интензивен процес на изграждане на държавността, чуждестранните инвазии по време на династията Сун нямат подобни последици върху китайския политически ред. Въпреки интелектуалния блясък на неоконфуцианското учение, възникнало по време на династия Северна Сун, това е по–скоро мрачен период поради вътрешните междуособици в китайския двор, които не позволяват на режима да се подготви достатъчно добре, за да се справи с очевидната надигаща се по неговите граници опасност. Причините за това самоуспокоение се крият във факта, че източник на тази военна заплаха са пасторални номади на значително по–нисък етап на социално развитие от самия Китай. На този етап в човешката история обаче политическото развитие не гарантира непременно решително военно превъзходство на обществата на държавно ниво спрямо народите на племенно ниво, които воюват с лека кавалерия. Както отбелязва арабският философ Ибн Халдун, специфичната география на Китай, Близкия изток и Европа, граничещи с безкрайните степи на Централна Азия, води до повтарящ се цикъл на упадък, варварски нашествия и цивилизационно обновление. Китани, тангуги, джурджени и монголи в края на краищата заимстват китайски институции след завладяването на китайски територии; нито един от тези народи не оставя значимо политическо наследство. Едва завоеванията на далеч по–развитите „варвари" от Европа ще подтикнат китайската политическа система към по–фундаментална реформа.

Едно от най–мащабните политически развития в Китай между основаването на Суй през 581 г. и по–късните години на династията Сун през XII в. е отказът от патримониално управление и възвръщането на централизираната власт с помощта на нещо подобно на класическата бюрокрация през ранната династия Хан. Към края на този период в китайското управление вече не преобладава малък кръг аристократични семейства, а по–скоро дворянски елит, който се състои от много по–широк обществен кръг. Безупречността на бюрокрацията като пазител на конфуцианските ценности е възстановена, което през XIV в. полага основата на внушителната административно–управленска система на династията Мин. През този период населението на Китай значително се увеличава до 59 милиона през 1000 г. и до сто милиона през 1300 г. Сухоземната територия на Китай се разширява почти до днешните си размери след заселването на обширни погранични райони на юг. Търговията и комуникациите върху целия този огромен регион значително се разрастват чрез строежа на канали и пътища. Но все пак въпреки размера на държавата Китай изгражда централизирана политическа структура, която утвърждава правила и събира данъци от цялото това сложно общество. Нито една европейска държава не се доближава до управлението на толкова обширна територия през следващото половин хилядолетие.