За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Когато испанците завладяват Мексико и Перу, те изоставят производството на естествени богатства, за да трупат богатства от знаци, които се обезценяват от само себе си. Златото и среброто са се намирали рядко в Европа; и Испания, станала изведнъж притежателка на огромно количество от тези метали, се увлякла в надежди, каквито не е имала никога по-рано. Богатствата, намерени в завоюваните земи, представлявали само една незначителна част от това, което се е намирало в мините. Индианците били скрили друга част; освен това тия народи, които са си служели със злато и сребро само за да украсяват храмовете на своите богове и дворците на своите господари, не са търсели тези метали с такава алчност, както ние днес; и най-сетне те не са знаели тайната да получават тези метали от различни рудници; те са разработвали само ония от тях, където тяхното отделяне е ставало с огън и не са познавали ползуването на живака, нито пък самия живак.
Обаче парите в Европа веднага са се удвоили; това се отразило върху цените на стоките, които също са се увеличили около два пъти.
Испанците дълбаели мините, прокопавали планините, изобретявали машини за изтегляне на водите, за раздробяване на рудата и отделяне на металите; и играейки си с живота на индианците, са ги карали безжалостно да работят. Когато парите в Европа се увеличили двойно, печалбата от тях, половината от която вземала Испания, намаляла наполовина, тъй като всяка година тя получавала едно и също количество метал, а той поевтинял двойно.
За двойно по-дълго време количеството на парите се увеличило двойно; а печалбата намаляла също така двойно.
Тя дори намаляла повече от два пъти; и ето защо: За да се извлече златото от мините, да се обработи, както трябва, и се пренесе в Европа, са необходими разноски. Да предположим, че те могат да се изразят в отношение 1 към 64; след като парите се удвоят и следователно тяхната цена се намали два пъти, издръжките минават в отношение 2 към 64. Така че корабите, донесли в Испания предишното количество злато, ще са донесли в същност стока, която струва два пъти по-скъпо, а се оценява два пъти по-евтино.
Така че, като вървим от удвоение към удвоение, ще видим как прогресивно са се увеличавали причините за изтощаване на испанските богатства.
Индианските рудници са се разработвали още преди около 200 години. Да предположим, че количеството пари, които са в обръщение днес в търговския свят, се отнася към количеството пари преди откриването на Америка, както 32 към 1, т. е. че то е нараснало пет пъти; след двеста години същото това количество ще се отнася към количеството пари преди откриването на Америка вече както 64 към 1, т. е. ще се удвои. Но сега 50 квинтала златна руда дава 4, 5 или 6 унции чисто злато, а когато почнат да дават не повече от две унции, миньорът едва ще покрива разноските си. След 200 години, когато същото количество ще дава не повече от 4 унции, миньорът ще покрива само издръжката си. Следователно добивът на злато не обещава някакви печалби. Същото е и със среброто, макар че добивът на сребро е малко по-изгоден от добива на злато.
Ако някога се открият толкова богати мини, че да дават по-голяма печалба, те ще бъдат толкова по-богати, колкото по-скоро се прекрати печалбата от тях.
Португалците са намерили толкова много злато в Бразилия, че неизбежно последствие от това трябва да бъде значителното намаление на печалбите у испанците, а също и у тях самите.
Много пъти съм слушал оплаквания срещу недалновидността на съветниците на Франциск I, които са отблъсвали рязко Христофор Колумб, когато им е предлагал Индия. В същност със своята неразумност те са извършили може би нещо много разумно. Испания е направила като оня цар, който измолил от боговете всичко, до което се докосне, да се превръща в злато, а след това бил принуден пак да моли боговете да прекратят бедственото му положение.
Компаниите и банките, учредени у много народи, са довършили обезценяването на златото и среброто в качеството им на знаци; защото, създавайки нови фикции, те до такава степен са размножили тия знаци на богатствата, че златото и среброто са загубили своето изключително значение и са поевтинели.
Така общественият кредит е заменил мините и с това още повече е намалил доходността на испанските мини.
Истина е, че холандците чрез своята търговия с Източна Индия са придали известна цена на испанските стоки; защото, изнасяйки пари срещу стоките от Изток, те са освобождавали Испания и Европа от част от стоките, които са били в излишък.
И тази търговия, която, изглежда, е засягала Испания само косвено, е била еднакво изгодна за народите, които са я извършвали.