Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— С една дума — продължи Арамис, — сега вие знаете всичко.
— Ей Богу, не всичко!
— Знаете, че трябваше незабавно да предупредя господин Фуке, за да може той да изпревари вашето идване при краля.
— Тук има нещо тъмно.
— Съвсем не! Господин Фуке има много врагове. Но това ви е известно, нали? И един особено опасен.
— Опасен?
— Смъртен! За да се пребори с влиянието на този враг, се наложи Фуке да доказва на краля дълбоката си преданост и готовност на всякакви жертви. Той направи на негово величество сюрприз, подарявайки му укреплението Бел-Ил. Ако вие пръв бяхте пристигнали в Париж, изненадата щеше да пропадне. Щеше да се създаде впечатление, че ние сме се изплашили. Това е цялата тайна — завърши Арамис, доволен, че е успял да убеди мускетаря.
— Много по-просто щеше да бъде — опита да се усмихне Д’Артанян, — ако ме бяхте отвели настрана, когато бяхме в Бел-Ил, и ми бяхте казали: „Драги приятелю, ние укрепваме Бел-Ил ан Мер, за да го поднесем на краля… Ще ви бъдем задължени, ако споделите с нас вие с кого сте: с господин Колбер или с господин Фуке?“ Може би нищо нямаше да ви отговоря, но ако бяхте ме попитали: „А вие приятел ли сте ми?“ — аз бих отвърнал: „Да“.
Арамис наведе глава.
— Така — продължи Д’Артанян — аз щях да бъда обезоръжен и идвайки при краля, щях да заявя: „Господин Фуке укрепва Бел-Ил, и то превъзходно. Ето какво ми поръча да предам на ваше величество господин губернаторът на Бел-Ил“ или: „Господин Фуке се кани да ви посети, за да ви съобщи за своите намерения.“ Аз нямаше да изиграя тази глупава роля, вашата изненада нямаше да бъде провалена и ние нямаше да се гледаме накриво.
— А сега — каза Арамис — вие действате като приятел на Колбер. Наистина ли сте негов приятел?
— Ей Богу, не! — възкликна капитанът. — Господин Колбер е педант и аз го мразя, както мразех Мазарини, но той не е страшен за мен.
— А аз обичам господин Фуке — заяви Арамис — и съм му предан. Вие знаете какво беше моето положение… аз бях беден… господин Фуке ми даде доход, изпроси за мен епископство, оказа ми много услуги и продължава да бъде любезен с мен. Достатъчно дълго съм живял на този свят, за да оценя нечие приятелско отношение. По този начин господин Фуке завоюва сърцето ми и аз съм изцяло на негово разположение. А навярно знаете от Портос как се е забъркал в тази история.
— Не — отвърна Д’Артанян. — Аз наистина съм любопитен, но никога не разпитвам човек, особено приятел, който иска да запази тайната си.
— Аз ще ви разкажа всичко.
— Няма нужда. Вашето признание ще ме обвърже.
— Не се бойте. Винаги съм обичал Портос за неговото простодушие и доброта. Той е откровен човек. Откак станах епископ, аз търся простодушни хора, които да ми внушават любов към истината и ненавист към интригите. Затова повиках Портос във Ван. Господин Фуке ме обича и разбирайки, че Портос е мой приятел, обеща да му съдейства пред краля. Това е цялата тайна.
— Няма да злоупотребя с нея — усмихна се Д’Артанян.
— Много добре знам това, приятелю. Никой не притежава в такава степен чувство за чест, както вие.
— Поласкан съм, Арамис.
— Сега да поговорим за нас. Желаете ли да станете приятел на господин Фуке? Не ме прекъсвайте, преди да сте чули какво искам да кажа.
— Слушам ви.
— Желаете ли да станете маршал на Франция, пер, херцог и да владеете херцогство?
— Какво трябва да направя, за да получа всичко това? — попита Д’Артанян.
— Да бъдете съмишленик на господин Фуке.
— Аз съм привърженик на краля, скъпи приятелю.
— Но струва ми се, не изцяло?
— Нямам навика да се раздвоявам.
— Мисля, че освен голямо сърце вие притежавате и известна доза честолюбие?
— Да, разбира се. Аз искам да бъда маршал на Франция, пер и херцог. Пер ще ме направи кралят. Той ще ми даде всичко това.
Арамис внимателно го погледна.
— Нима кралят не е властелин? — продължи Д’Артанян.
— Никой не оспорва това, но Людовик XIII също беше властелин.
— Да, приятелю, но между Ришельо и Людовик XIII не стоеше Д’Артанян — спокойно каза мускетарят.
— Около краля има доста подводни камъни.
— Но не и около този крал.
— Естествено, обаче…
— Слушайте Арамис, виждам, че тук всеки мисли за себе си и никой не мисли за нашия господар. А аз, поддържайки него, ще поддържам себе си.