Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Не, не беше. Нещо й убягваше, и то нещо важно.
Внимателно разгледа номера на беемвето — 5761RD, до който бе залепен много избелял стикер с ухилена физиономия — майтапчийски подарък от Джоди. Под физиономията пишеше: „С ГАЗ ДО ДУПКА КАРАМ, БОЖЕ, ЗАПАЗИ МЕ, АКО МОЖЕ.“ Нищо друго.
„Има още“ — настояваше гласчето. В този момент Лизи зърна нещо в другия край на паркинга, почти закрито от живия плет — празно зелено шише. От бира, най-вероятно. Или персоналът по поддръжката го беше пропуснал, или още не беше стигнал до него. Лизи изтича натам и вдигна бутилката. От гърлото я лъхна миризмата на вкиснало. От поизбелелия етикет я гледаше озъбен звяр. Според етикета тази бутилка някога беше съдържала първокачествено пиво „Северен вълк“. Лизи я занесе до беемвето и я остави точно под стикера до регистрационния номер.
Бежово беемве? И какво от това?
Бежово беемве, паркирано под дъбова сянка? Не, пак не става.
Бежово беемве, паркирано под дъбова сянка с празна бутилка пиво „Северен вълк“, оставена под регистрационния номер 5761RD — Мейн, малко вляво от глупавия стикер… Това вече означаваше нещо.
Но какво?
Изобщо не й пукаше.
Тя забърза към централния вход.
7.
Пуснаха я при Аманда, въпреки че беше само един и половина, а свиждането започваше в два. Благодарение на доктор Хю Олбърнес — и на Скот, разбира се — с Лизи се отнасяха като със звезда. Десет минути, след като се представи на рецепцията (зад която имаше грамаден модернистичен стенопис, изобразяващ деца, хванати за ръце, които захласнато са вперили поглед в нощното небе), Лизи седеше със сестра си до маса във вътрешния двор, към който гледаше стаята на Аманда, пиеше безалкохолен пунш и гледаше моравата, където неколцина души играеха крокет. Отнякъде долиташе монотонното бръмчене на косачка. Дежурната сестра беше попитала Аманда дали желае „сок от бръмбари“ и прие мълчанието й за съгласие. Сега чашата стоеше недокосната до болната, която зяпаше отнесено — не в играчите на крокет, а през тях. Носеше тъмнозелена пижама, панделка красеше току-що измитата й коса. Пръстите й бяха сключени в скута, но Лизи виждаше грозния белег върху лявата ръка, намазан с мехлем. На три пъти опита да подхване разговор, но сестра й мълчеше, което според медицинската сестра беше нормално за състоянието на пациентката. Казано с прости думи, тя нито приемаше, нито предаваше, и спокойно можеше да се намира някъде в астероидния пояс. През целия си живот бе особнячка, но сега бе надминала себе си.
Само след шест часа Лизи очакваше гостенин в кабинета на Скот и не й беше до новите рекорди на Аманда. Отпи от безвкусния пунш, остави чашата на масичката — ех, ако имаше поне кока-кола, но тук тази напитка беше verboten заради кофеина. Огледа се, наведе се и хвана ръцете на Аманда. Опита се да не трепне при допира до влажния, мазен мехлем, нанесен върху подутите и нарязани длани. Аманда не показа признаци, че изпитва болка. Лицето й остана безизразно, все едно тя спеше с отворени очи.
— Аманда! — Лизи напразно се опита да срещне погледа й. — Аманда, чуй ме. Искаше да ми помогнеш с кабинета на Скот и тъкмо сега твоята помощ е незаменима. Помогни ми.
Никакъв отговор.
— Има един лош човек. Побъркан. Прилича малко… всъщност много — на оня мръсник Коул в Нешвил, обаче този път не мога да се справя сама. Където и да си се отнесла, върни се и ми помогни.
Никакъв отговор. Аманда се взираше в играчите на крокет. През играчите на крокет. Косачката ръмжеше. Пластмасовите чаши със „сок от бръмбари“ стояха пред тях на кръглата масичка. Тук всичко беше обло, ъглите бяха verboten като кофеина.
— Знаеш ли какво ми се струва, Мандичка-Пандичка? Струва ми се, че седиш на една от онези каменни пейки заедно с другите откачалки и гледаш езерото. Струва ми се, че Скот те е видял, когато е бил там, и си е казал: „О, тази е по прободните рани. Познавам ги от пръв поглед, защото баща ми беше от тяхното племе; аз съм от тяхното племе, по дяволите.“ Казал си е още: „Една дама твърде рано ще се оттегли тук, ако не направя нещо по въпроса, ако не й попреча.“ Права ли съм, Аманда?
Нищо.
— Не знам дали е предвиждал пръкването на Джим Дули, но е знаел, че твоето попадане в „Грийнлон“ е сигурно като фъшкия, полепнала по обувките — спомняш ли си, че така казваше Денди? И когато Доброто мамче почнеше да му крещи, обясняваше, че фъшкията е възпитана, че не ругае. Спомняш ли си?
Ни звук, ни стон. Само влудяваща, зейнала празнота.
Лизи си спомни онази мразовита нощ, когато със Скот бяха в стаята за гости, когато вятърът фучеше бясно, а небето пламтеше. Наведе се и доближи устни до ухото на Аманда.