Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Живо?
— Повечето разломи са като тунели или като портали. Докато този е като… рана.
— Сериозно?
— Гледай внимателно — каза той и махна с ръка. Появиха се мистични енергии и очертаха бляскава порта от синкавобяла светлина, изтъкана сякаш от нишки синкавобяла енергия, вътък от толкова здрави конци, че нищо не можеше да се промуши през тях.
— По-бялата светлина е енергийният пулс на разлома. Забележи как нишките леко се движат, като дишащо същество.
— Енергиен пулс?
— Всяка проява на магия оставя отпечатък, матрица от сили, която може да каже на човек много за това, което е станало. Разломите са нещо уникално и в същото време — обичайно. Уникални са с това, че всеки от тях действа по уникален начин, с това откъде идва и накъде води, а са обичайни с това, че притежават много общи свойства. Този тук е по-скоро уникален, отколкото обичаен. Всъщност е съвсем уникален. — Той потърка брадичката си. — С най-голямо удоволствие бих се възползвал от възможността да проуча разлома до демонските селения. Това би ми подсказало кой го е построил. — Макрос се отпусна с въздишка. — Сигурен съм, че не са пантатийците. Някой друг им е дал инструментите, за да го направят.
— Кой?
— Не знам. — Той посочи разлома. — Този е бил отворен от другата страна. Ако човек се потруди да проучи достатъчно тези цепнатини в пространството и времето, ще може да различи изпращащата страна от приемащата, или дали порталът е двупосочен… Този тук е двупосочен. — Макрос поклати глава с явно удивление. — Но виж, онази, другата енергия… — Той посочи тъканта. — Тя е още по-странна.
— Какво е тя?
— Преграда очевидно, но твърде озадачаваща. — Махна й да дойде по-близо. — Какво виждаш ето тук? — попита я и посочи няколко нишки.
— Тъмнозелени нишки.
— Хмм. За мен цветът е по-скоро като на вар. Както и да е, вгледай се по-внимателно.
Тя се наведе и огледа нишките.
— Има нещо неподредено в тях.
— Да! — възкликна той с явно задоволство. — Мисля, че са били разбридани и след това втъкани отново.
— От кого?
— Ако това, което ни каза Ханам, е изцяло точно, той е бил неканеният гост, когато са изпратили третия демон. Подозирам, че първите два са се натъкнали на пантатийците. Първият се е сразил с тях и е избил много, докато вторият, този Джакан, се е промъкнал тихомълком и се е спасил. Първият демон вероятно е бил онзи, когото сте видели, когато сте дошли тук с Калис — огромният убиец, обезумял от пантатийската магия.
— Значи Джакан се е изплъзнал, почнал е да се промъква по коридорите, убивал е мимоходом и така е трупал сила — каза Миранда.
— Да. А в един момент пантатийците са нападнали и отново са запечатали този разлом.
— Това трябва да е било, когато избихме върховните им жреци.
— Чудя се какво ли е станало с първия демон.
— Мъртъв е, надявам се.
Макрос се засмя.
— Ако още се мотае наоколо, мисля, че двамата ще можем да се справим с него. Не е имал много за ядене и според това, което ми разказа, изглежда, не му е останало много ум.
— Трудно е да се повиши интелектът на един демон, когато се е вкопчил в битка с цяла дузина пантатийски змиежреци.
— Така си е — съгласи се той. — За нас има три различни възможни подхода. Можем да изчакаме и да видим дали още нещо ще се опита да пробие от другата страна. Или да се опитаме да разплетем тези преграждащи сили и да оставим онова, което е от другата страна, да влезе без чужда помощ. Или да унищожим преградата и сами да преминем от другата страна.
— Харесва ми четвъртият избор.
— А той е?
— Да направим всичко възможно да укрепим преградата.
Макрос поклати глава.
— Не, това не става.
— Защо?
Макрос погледна дъщеря си.
— Доколкото разбирам, не си учила много за разломите?
— Изобщо. Почти нищо не знам за тях.
Макрос сви рамене.
— В библиотеката на Пъг има един голям том с мои трудове по темата. Но след като не можем да рискуваме да се връщаме и да чакаме, докато се изучиш, ще се опитам да резюмирам: каквито и прегради да добавяме към тези, които вече съществуват, след като разломът съществува, той може да бъде отворен. Ние не само трябва да го унищожим, но трябва да се погрижим демоните да не могат да създадат нов.