Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Тренъроу дълго мълча. Празният му поглед беше закован в пространството между Линли и Сейнт Джеймс. Той посегна към дръжката на най-горното чекмедже на бюрото и я повъртя безцелно между пръстите си.
— Онкозимът — рече той. — Брук не можеше да доставя достатъчно. И без това жонглираше безразсъдно с инвентарната книга в лондонския клон. Но ние имахме нужда от още. Само да знаете колко хора се обаждаха — и продължават да се обаждат — и колко отчаяно търсят помощ. Не можехме да се снабдяваме с достатъчни количества. Но Мик продължаваше да ми праща пациенти.
— Най-накрая Брук е заместил онкозима с нещо друго, нали? — попита Сейнт Джеймс. — Първите ви пациенти са преминали в ремисия, точно както са показвали изследванията на „Айлингтън“. Но след време нещата са тръгнали на зле.
— Той изпращаше лекарството от Лондон по Мик. Когато стана невъзможно да си го доставяме и двамата видяха, че клиниката ще трябва да се затвори, направиха заместител. Хората, които трябваше да преминат в ремисия, започнаха да измират. Не изведнъж, разбира се. Но това се превърна в тенденция. У мен се появиха подозрения. Изследвах лекарството. Оказа се физиологичен разтвор.
— И затова сте се скарали.
— Отидох да се видя с него в петък вечерта. Исках да затворя клиниката. — Той се втренчи в огъня в другия край на стаята. Блясъкът се отразяваше в очилата му като две горещи точки. — Мик изобщо не го беше грижа. За него това не бяха хора, а източници на доходи. „Виж, просто продължавай да въртиш клиниката, докато се доберем до още от онова нещо — каза той. — Че ще загубим няколко от тях? Какво от това? Други ще дойдат. Хората дават мило и драго за шанса си да се излекуват. Защо се горещиш толкова? Печелиш си парички ей така, затова недей да ми се правиш, че не си доволен.“ — Тренъроу погледна Линли. — Опитах се да поговоря с него, Томи. Не можех да го накарам да види. Не можех да го накарам да разбере. Продължих да говоря. Той продължи да не обръща внимание. Накрая… Просто превъртях…
— Когато сте видели, че е мъртъв, сте решили да направите това да изглежда като сексуално престъпление — рече Сейнт Джеймс.
— Мислех си, че ходи с жени от селото. Щеше да изглежда, сякаш нечий съпруг най-сетне го с довършил.
— А парите в къщичката?
— И тях взех. След това направих да изглежда така, сякаш някой е претърсил стаята. Извадих си кърпичката от джоба, за да не оставя отпечатъци. Тогава трябва да съм изпуснал кутийката. Видях я по-късно, когато коленичих до тялото.
Линли се наведе напред.
— Колкото и да е ужасна, смъртта на Мик е започнала като нещастен случай, Родерик. Сбивана, случайност. Ами Брук? Вие бяхте свързани. Защо се страхуваше от него? Дори и да е предположил, че ти си убил Мик, е щял да си мълчи за това. Ако те повалеше, ти щеше да повлечеш и него надолу.
— Нямаше защо да се страхувам от Брук — отвърна Тренъроу.
— Тогава защо…
— Знаех, че иска Питър.
— Искал е…
— Да се отърве от него. Брук беше тук в петък вечерта, когато се върнах вкъщи от пиесата. Разбира се, никога не се бяхме срещали, но не е имал големи трудности да намери вилата. Каза, че Мик е говорил пред Питър. Беше разтревожен. Искаше да направя нещо, за да затворя устата на Мик.
— Което вие вече сте били направили — отбеляза Сейнт Джеймс.
Тренъроу прие мрачното изявление, без да реагира.
— Когато на следващата сутрин чу за убийството, изпадна в паника. Дойде да се види с мен. Мислеше, че е само въпрос на време, докато Питър си спомни някои забележки на Мик и или отиде в полицията, или започне да души наоколо за някого, когото да изнудва. Питър имаше навик, който трябваше да поддържа, нямаше пари и вече беше заплашил Мик. Брук искаше той да умре. А аз не можех да позволя това да се случи.
— Господи! О, господи! — Линли усети как го пронизва съжаление.
— Той каза, че нямало никакъв риск, че можел да го направи да изглежда като свръхдоза. Не знаех какви са намеренията му, но си помислих, че ще мога да го спра. Казах му, че имам по-добър план и го помолих да се срещнем на скалата след тържеството в събота вечерта.
— И тогава сте го убили?
— Бях взел ножа, но той беше пиян. Беше доста лесно да го бутна от скалата и да се надявам да изглежда като нещастен случай. — Тренъроу помълча за момент. Загледа се в няколкото папки, списанията, трите снимки и писалката, наредени по бюрото. — Не съжалявах за това. Нито за момент. И все още не съжалявам.
— Но той вече е дал дрогата на Саша. Било е ерготамин и хинин. Казал й е да го даде на Питър.