Неочаквано възмездие

— Боже господи!

Тренъроу не каза нищо. Томас не можеше да мисли за нищо друго, освен за едно простичко „не“, когато усети, че казаното по-рано от приятеля му е на път да се сбъдне. Най-гадното му желание от последните петнадесет години ей сега щеше да му бъде поднесено на тепсия.

— Какво се опитваш да кажеш, Сейнт Джеймс? — успя да попита той, макар да знаеше предварително отговора.

— Че доктор Тренъроу е убил Мик Камбри. Не е възнамерявал да го прави, но са се скарали. Той го е ударил. Мик е паднал. Получил е мозъчен кръвоизлив. За няколко минути е умрял.

— Родерик? — Линли отчаяно желаеше мъжът срещу него да се оправдае по някакъв начин, като само знаеше, че оправдаването на Тренъроу е дълбоко свързано с неговото собствено бъдеще.

Но Сейнт Джеймс продължи абсолютно спокойно. Само фактите имаха значение. Той ги сплете:

— Когато е видял, че Камбри е мъртъв, започнал е да действа бързо. Не е било претърсване. Даже и Мик да е бил толкова глупав, че да държи доказателства за сделките с онкозима вкъщи, нямал е време да ги търси. Имал е време само да направи всичко да изглежда като претърсване или вероятна кражба, или сексуално престъпление. Но не е било нито едно от тях. Сбили са се заради онкозима.

Лицето на доктор Тренъроу не трепваше. Когато заговори, устните му се размърдаха, но останалата част остана неподвижна. И думите му приличаха повече на безплодно, макар и очаквано усилие да отрече. В тях не се чувстваше никаква убеденост:

— В петък вечерта бях на пиесата. Знаете това много добре.

— Постановка на открито в училищния двор — рече Сейнт Джеймс. — Едва ли ви е било трудно да се измъкнете за малко, особено след като седяхте отзад. Предполагам, че сте отишли при него след антракта, по време на второто действие. Пътят дотам не е дълъг — не повече от три минути. Тогава сте отишли да се видите с него. Възнамерявали сте само да поговорите за онкозима, но вместо това сте го убили и сте се върнали на пиесата.

— А оръжието? — Дързостта на Тренъроу бе неубедителна. — Нима съм го носил в сакото си из целия Нанрънел?

— За фрактурата на черепа не е имало оръжие. Кастрацията обаче е друго нещо. Взели сте ножа от къщичката.

— И съм го занесъл на пиесата? — Този път презрение, но не по-убедително от дързостта.

— Предполагам, че сте го скрили някъде по пътя. На Върджин Плейс. Може би на Айви Стрийт. В някоя градина или кофа за боклук. Върнали сте се за него по-късно същата нощ и сте го изхвърлили в събота в Хауенстоу. Смея да кажа — точно там, където сте се отървали и от Брук. Защото щом Брук е разбрал, че Камбри е убит, е знаел кой може да го е направил. Но не е можел да си позволи да ви предаде на полицията, без да си нанесе вреда. Планът за онкозима ви е свързвал.

— Всичко това са предположения — рече Тренъроу. — Според това, което казахте досега, съм имал повече причини Мик да остане жив, отколкото да го убивам. Ако ми е осигурявал пациенти, каква полза щеше да ми донесе неговата смърт?