Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Не сте имали намерение да го убивате. Ударили сте го в гнева си. Вие сте се интересували от това да спасявате живота на хората, но Мик — само да прибира парите им. Това отношение ви е извадило от релси.
— Няма доказателства. Знаете това. Не и за убийство.
— Забравихте фотоапаратите — рече Сейнт Джеймс.
Тренъроу го погледна втренчено, без да променя изражението си.
— Видели сте ги в къщичката. Предположили сте, че сме снимали трупа. По време на бъркотията в събота, когато арестуваха Джон Пенелин, сте хвърлили фотоапаратите на Дебора от прозореца на спалнята й.
— Но ако това е така — рече Линли, като за момента се чувстваше като защитник на Тренъроу, — защо не ги е занесъл в заливчето? Ако е изхвърлил там ножа, защо не е направил същото и с тях?
— И да рискува да го видят да се разхожда из имението с кутията? Не знам защо досега не съм се сетил колко е глупава тази идея. Можел е да скрие ножа в себе си, Томи. Ако някой го видеше из имението, е можел да каже, че се разхожда, за да му се проясни главата. Щяло е да звучи правдоподобно. Хората са свикнали да го виждат в Хауенстоу. Но не и с фотоапаратите. Предполагам, че ги е занесъл някъде другаде — може би в колата си — по-късно същата вечер. И след това ги е скрил някъде, където е бил сигурен, че никога няма да бъдат намерени.
Линли слушаше и се опитваше да свикне с истината. Всички се бяха смели на абсурдната идея да се развеждат туристи из мините. Всички бяха чули този разговор по време на вечерята. Той изрече името — две думи, които показваха, че най-сетне е приел неопровержимия факт:
— Калаената мина. — Сейнт Джеймс го погледна. — На вечерята в събота вечер. Леля Огъста се бореше със зъби и нокти да не се запечатва калаената мина.
— Това е само предположение! — прекъсна го остро Тренъроу. — Предположение и лудост! Освен връзката с онкозима, нямате нищо друго и само си измисляте тук, в тази стая. И когато подробностите за нашите отношения излязат на бял свят, кой ще повярва на тази история, Томи? Ако, разбира се, искаш нашите отношения да станат публично достояние.
— Все до това опира, нали? — попита Линли. — Винаги всичко започвали свършва с майка ми.
За момент си позволи да погледне отвъд повика за справедливост, към придружаващия го скандал. Можеше да пренебрегне използването на онкозима от Тренъроу, незаконната му клиника и безбожните цени, които пациентите несъмнено е трябвало да плащат за лечението си. Можеше да затвори очи за всичко това и да остави майка си в неведение до края на живота й. Но убийството бе нещо по-различно. То изискваше възмездие. Не можеше да затвори очи за него.
Линли видя как ще се развият събитията през следващите месеци. Съд, неговите обвинения, отричанията на Тренъроу; насоката на делото, по която щеше да поеме защитата — майка му, заклещена по средата и най-сетне назована като причината Линли да порицае публично дългогодишния й любовник.
— Той е прав, Сейнт Джеймс — рече глухо Линли. — Това е само предположение. Дори и да извадим фотоапаратите от мината, главната шахта е наводнена от години. Лентата сигурно е съсипана, независимо какво е имало на нея.
Сейнт Джеймс поклати глава:
— Това е единственото нещо, което доктор Тренъроу не знаеше. Лентата не е във фотоапарата. Дебора ми я даде.
Линли чу дъха на Тренъроу, който излезе със свистене между зъбите му. Сейнт Джеймс продължи:
— И доказателството е там, нали? Вашата сребърна кутийка за хапчета под бедрото на Мик Камбри. Може да успеете да обясните всичко друго, дори можете да обвините Томи, че се опитва да изфабрикува доказателства, за да ви раздели с майка си. Но никога няма да успеете да оборите факта, че кутийката е на снимката с трупа. Съвсем същата, която извадихте от джоба си само преди минути.
Тренъроу погледна към потъналото в мъгла пристанище.
— Това не доказва нищо.
— Когато се вижда на нашите снимки, но липсва на тези, направени от полицията? Това едва ли е така и вие го знаете.
Дъждът барабанеше по прозорците. Вятърът виеше в комина. Някъде далече изстена рог за мъгла. Тренъроу се размърда на стола си и отново се обърна към стаята. Вкопчи ръце една в друга, но не каза нищо.
— Какво се случи? — попита го Линли. — За бога, Родерик, какво се случи?