Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
— Питър ми каза, че Мик направил една забележка. По дяволите, не мога да си я спомня точно. Питър заплашил да го изнудва за обличането в женски дрехи и кокаина. Но на Мик не му пукало. Посъветвал Питър да потърси друг източник. Казал нещо, че хората били готови да плащат адски много повече, за да останат живи, отколкото да се запази тяхна тайна.
— И Джъстин е чул това, нали? Трябва да е знаел, че Мик още малко — и е щял да разкаже цялата работа на Питър.
— Искал е да напуснат къщичката. Карал е Питър да си тръгват.
— Ясно е защо. Брук е щял да загуби всичко, ако Мик издрънка тайната им. Кариерата си, репутацията си на учен, работата си в „Айлингтън“. Трябва да се е върнал в къщичката, след като Питър си е отишъл. Явно двамата с Мик са се сдърпали. Положението се е нажежило — ясно е като бял ден, че са нарушавали достатъчно закони, за да бъдат адски изнервени — и Джъстин е замахнал. Това е свършило работата.
— Ами Тренъроу? — Линли се спря още веднъж пред двора на началното училище.
Сейнт Джеймс погледна покрай него. Сцената на открития театър още си стоеше. През цялото лято щеше да има представления от един или друг вид. Сега обаче сцената беше подгизнала от дъжда.
— Тренъроу знае всичко. Обзалагам се, че е знаел от момента, в който Брук му беше представен в Хауенстоу в събота вечерта. Предполагам, че дотогава никога не го е виждал. Защо е трябвало да се среща с него, след като Мик е бил посредникът? Но в момента, в който бяха представени един на друг, сигурно е схванал останалото. Смъртта на Мик, всичко.
— Но защо си е държал езика зад зъбите?
Сейнт Джеймс погледна не към Линли, а към двора на училището, докато казваше:
— Знаеш отговора.
Томас се втренчи в хълма. От мястото, където бяха застанали, само покривът на вилата и част от корниза се виждаха на фона на сивото небе.
— И него го е заплашвал затвор. Клиниката, лекарството, сумите, които хората са плащали. Кариерата му. Научната работа.
— И най-важното?
— Рискувал е да загуби майка ми.
— Предполагам, че именно сумите, които пациентите са плащали, са му позволили да си купи вилата.
— Дом, който би се гордял да й предложи.
— Затова не е казал нищо.
Продължиха да се изкачват.
— Какво предполагаш, че смята да прави отсега нататък, след като Брук и Камбри са мъртви?
— След като Брук е мъртъв, източникът на онкозима е пресъхнал. Ще трябва да загуби клиниката в Сейнт Джъст и оттам нататък да се оправя с това, което е спестил от печалбите.
— А нашата част във всичко това, Сейнт Джеймс? Ще го предадем ли на полицията? Ще използваме ли възможността да го съсипем?
Саймън погледна внимателно приятеля си. Широки мокри рамене, коса, от която започваше да капе вода, стиснати в права линия устни.
— Ето това е гадното, нали, Томи? Това е иронията: най-отвратителното желание, което някога си имал, да ти се предостави на тепсия. И то точно в момента, когато — предполагам — изобщо не го желаеш.
— Оставяш всичко на мен?
— Брук и Камбри и без това са достатъчно свързани. Имаме посещенията на Мик в „Айлингтън“; Питър и Джъстин заедно в Гъл Котидж; лъжата на Джъстин, че е бил в „Котвата и розата“ след това; кокаиновата зависимост на Джъстин. Всичко, което полицията трябва да знае, е, че Мик е бил доставчикът, сделката се с объркала и Джъстин го е убил. След това Саша. Останалото е в твои ръце. Ти си полицаят.
— Дори и това да означава да премълчим част от истината и да позволим на Родерик да се измъкне?
— Няма да се правя на съдник. Ако пренебрегнем всички подробности, Тренъроу е искал да помогне на хората, фактът, че са му плащали за това, загрозява постъпката, но поне се е опитвал да стори добро.
Изкачиха останалата част от хълма в мълчание. Когато свиха по алеята към вилата, лампите на партера светнаха, сякаш в къщата очакваха гости. Под тях в мрака се появиха и светлините на селото, като от време на време образуваха ореоли зад стъклата.
Отвори им Дора. Беше облечена като за готвене, с огромна червена престилка, изпоцапана с брашно на гърдите и бедрата. Брашно имаше и по гънките на синия й тюрбан, и по едната вежда, която изглеждаше сива от това.
— Докторът е в кабинета си — каза им, когато попитаха за него. — Хайде, влизайте. Хич не е добро да се седи навънка в дъжда. — Поведе ги към кабинета, почука на вратата и им отвори, когато Тренъроу се обади. — Ще донеса чай за тез добри хора — рече тя, кимна рязко и ги остави.