Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Доктор Тренъроу се изправи. Беше седнал зад бюрото и си бършеше очилата. Сега ги сложи обратно на носа си.
— Всичко наред ли е? — попита той Линли.
— Питър е в къщата в Лондон.
— Слава богу! А майка ти?
— Мисля, че вероятно довечера ще иска да се види с теб.
Тренъроу премигна зад очилата си. Очевидно не знаеше как да разбира забележката на Линли.
— И двамата сте мокри до кости — рече той, отиде до камината и запали огъня по старомодния начин, като сложи остатък от свещ под въглищата.
Сейнт Джеймс чакаше Линли да започне. Запита се дали няма да е по-добре тази окончателна среща между тях да се проведе без неговото присъствие. Въпреки че бе дал зелена улица на Томас да решава сам, не се съмняваше какво щеше да бъде това решение. Все пак знаеше, че на приятеля му няма да е лесно да си затвори очите за участието на Тренъроу в незаконната продажба на онкозим, независимо от това колко благородни бяха подбудите на доктора. За Линли щеше да е по-лесно да го направи сам, но нуждата на Сейнт Джеймс да подреди всяка подробност го накара да остане в стаята, с отворени очи и уши и готов да не се намесва.
Горящите въглища засъскаха. Доктор Тренъроу се върна на бюрото си. Сейнт Джеймс и Линли седнаха на креслата пред него. Дъждът звучеше като нежни вълни по прозорците.
Дора се върна с чая, наля го и излезе с деликатното напомняне „да си вземе лекарството, когат’ му дойде времето“, което Тренъроу прие с послушно кимване.
Когато още веднъж останаха сами с огъня, чая и дъжда, Линли заговори:
— Знаем за онкозима, Родерик, и за клиниката в Сейнт Джъст. За обявите във вестника, които са ви докарвали пациенти. За Мик и Джъстин и ролите, които са играели. Мик е пресявал кандидатите, за да подбере тези, които ще могат да заплатят най-добре за лечението, а Джъстин е доставял лекарството от Лондон.
Тренъроу се отдръпна едва доловимо назад.
— Това официално посещение ли е, Томи?
— Не.
— Тогава какво…
— Виждал ли си Брук преди събота вечерта в Хауенстоу?
— Само говорихме по телефона. Но идва тук в петък вечерта.
— Кога?
— Беше тук, когато се прибрах от Гъл Котидж.
— Защо?
— По очевидните причини. Искаше да поговорим за Мик.
— Но ти не го предаде на полицията?
Тренъроу сбърчи чело и отговори простичко:
— Не.
— И все пак си знаел, че той го е убил. Каза ли ти защо?
Тренъроу погледна първо единия, после другия, облиза устни, стисна дръжката на чашата си и се втренчи в съдържанието й.
— Мик искаше да вдигнем цената на лечението. Аз вече му се бях противопоставил. Очевидно в онази вечер и Брук беше направил същото. Скарали се за това и Джъстин излязъл от релси.
— А когато дойде при нас в къщичката, знаеше ли, че Джъстин Брук е убил Мик?
— Още не се бях срещнал с Брук. Нямах повече представа от вас кой го е направил.
— Ами състоянието на стаята и липсващите пари?
— Не се сетих, докато не се срещнах с Брук. Той търсеше всичко, което би могло да го свърже с Камбри.
— А парите?
— Не знам. Може и да ги е взел, но не ми призна такова нещо.
— А за убийството?
— Да, за това да.
— А за кастрирането?
— Направил го е, за да насочи полицията в грешна посока.
— Знаеше ли, че употребява кокаин?
— Не.
— И че Мик скрито е продавал кокаин?
— Мили боже, не!
Сейнт Джеймс слушаше и чувстваше лекото неудобство, което идваше от несигурността. Един дразнещ факт танцуваше в покрайнините на съзнанието му — нещо, което не бе съвсем наред и сякаш крещеше да бъде забелязано.
Другите двама продължиха да разговарят. Гласовете им бяха ниски, почти мърморене, просто обмяна на информация, изясняване на подробностите, план за бъдещето. Внезапен звук прекъсна разговора — леко писукане, което идваше от часовника на Тренъроу. Той натисна малкото бутонче от едната му страна и каза:
— Лекарството. За кръвното.
Бръкна в джоба на сакото си, извади плоска сребърна кутийка и я отвори. В нея бяха акуратно подредени бели хапчета.
— Дора никога няма да ми прости, ако някоя сутрин влезе и ме намери умрял от удар. — Той пъхна хапче в устата си и го глътна с чай.
Сейнт Джеймс го наблюдаваше и се чувстваше като закован на стола си. Всяко парченце от мозайката най-сетне си идваше на мястото. Как бе направено, кой го беше направил и най-вече защо. Лейди Хелън беше казала, че някои са в ремисия, но останалите са мъртви.