Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Но защо — промърмори той замаяно, като че ли го бяха ударили по главата. — Защо трябваше двайсет и три години да търсите пратка уран, която не съществува?
— Но ние не търсехме нея. — На Кирнан явно й допадаше словесната игра на котка и мишка. — Това не е заради урана. И никога не е било.
— Тогава за какво е, по дяволите?
Тя се усмихна, отиде до Гиргис и застана до него.
— Заради Бенбена, Флин.
Той я гледаше невярващо.
— Това търсим толкова години, още откакто прихванахме последното съобщение на Руди Шмит и разбрахме, че самолетът се е озовал в Скрития оазис. Уранът винаги е бил само нещо като добавка за пред хората. Интересува ни Бенбенът и винаги ни е интересувал само той.
Гласът й беше тих, почти прелъстителен.
— Какво ни казва старата плочка от Ермитажа? „Оръжие във формата на камък. И с това оръжие враговете на Египет от Севера ще бъдат унищожени, от Юга също ще бъдат унищожени, а от Изтока и Запада ще бъдат стъпкани в прахта. Египетският цар ще управлява, без някой да се опълчи срещу него или някога да го победи. Защото в ръката му е жезълът на боговете.“
Вдигна уоки-токито над главата си, като че ли беше жезъл. Сияеше и тържествуваше.
— И да ти кажа, Флин, ако това нещо е поне наполовина толкова мощно, колкото твърдят източниците, по света няма да остане нито един злосторник, който да посмее да се опълчи срещу нас. Нито иранец, нито руснак, нито китаец. Да не говорим за ония марионетки в Африка и Южна Америка. Никой. Ще имаме абсолютната власт, абсолютна сигурност, нов световен ред. Истински световен ред, редът на Бога! И като сравних това с двайсет и три годишното търсене и комисионата от петдесет милиона, цената определено не изглежда висока. Съгласен ли си?
Флин пристъпи към нея и отвори уста. Преди да заговори обаче, тишината се разкъса от дрезгав смях.
— Камък! Някакъв идиотски камък!?
Беше Фрея. До този момент бе стояла мълчаливо до Флин и само ги беше слушала. Беше не по-малко стресната, не по-малко изумена от него. От време на време ахваше или възкликваше, но общо взето гледаше да не бие на очи. Явно обаче вече не можеше да се сдържа.
— Убила си сестра ми заради един тъп камък!? — крещеше тя пискливо; явно беше на прага на истерията. — И се канеше да ми отрежеш ръката заради някаква си легенда? Ти си луда! Ти си изкукала тъпа идиотка…
Тя тръгна заплашително към Кирнан, но Флин я хвана за ръката и я спря. Само допреди секунди изглеждаше съсипан. Сега обаче цялото му поведение се бе преобразило, цялото му тяло беше изправено и стегнато, а погледът му не се откъсваше от лицето на Кирнан.
— Внимавай, Моли. — Гласът му беше напрегнат и ужасно сериозен. — Каквото и да правиш с това нещо, моля те, бъди особено предпазлива.
Фрея изтръгна ръката си от неговата и го изгледа поразена.
— Ти да не би да си се хванал на тия глупости?
Той не й обърна внимание. Гледаше втренчено Кирнан.
— Моля те, Моли. Тук има неща, които не разбираме, сили, които… трябва много да внимаваш.
— Ама какви са тия щуротии! — извика Фрея.
— Моли, умолявам те, това не е нещо, с което можеш да си играеш — продължи Флин, все едно не я чуваше. — Не бива просто да тръгнеш слепешката…
— Изобщо не вървим слепешката — прекъсна го Кирнан със спокоен, дори равнодушен глас. — Все пак разполагахме с двайсет години, за да се подготвим. Имаме най-добрите оръжейни експерти, най-напредналите сканиращи системи…
— За бога, Моли, това не е просто нещо, чийто бутон натискаш, за да се взриви. Тук има друго, някакви непознати елементи… това е отвъд всичко, което… Нещо, което не разбираме. — Той махна с ръка. — Просто не го разбираме. Трябва много да внимаваш. Много.
Фрея не знаеше дали да закрещи от безпомощност, или да се изсмее подигравателно. Нямаше обаче възможност да направи нито едното, нито другото, защото в този миг пропука статично електричество и от уоки-токито на Кирнан се чу глас:
— Готово, госпожо Кирнан. Всичко е монтирано.
Тя кимна и натисна бутона за предаване.
— Благодаря, доктор Медоус. Идваме.
Флин понечи отново да възрази, но тя вдигна ръка.
— Наистина си много мил, Флин, и повярвай ми, трогната съм от вниманието, особено след всичко, което току-що ти казах. От тук нататък обаче единствените, които трябва да внимават, са враговете на Америка и на нашия бог Исус Христос. В това нещо Той е замесен пряко — знам го и винаги съм го чувствала. И нека ти кажа, Флин, дошло е време божията десница да се стовари в праведен гняв върху главите на злосторниците. А сега, моля те… очаквам този миг отдавна и наистина бих искала да се кача горе, за да видя какво става. Вие ще ни придружите, разбира се.