Скритият оазис

Спря задъхана, вдигна ръка и избърса слюнките с опакото на ръката си; очите й бяха впити във Флин. Той стоеше и я гледаше, бузата му бе започнала да почервенява от плесницата. Последва мълчание, чуваше се единствено чуруликането на птиците и хрипкавото дишане на един от хората на Гиргис — набит човечец с големи мустаци, — който упорито пушеше цигарата си. Кирнан докосна кръстчето на шията си, отстъпи от Флин и седна на вратата на АН-а.

— Съжалявам за онова, което преживя през последните дни. — Отново приглади полата си, като че ли да се успокои; гласът й беше по-тих, а тонът — по-кротък. — Което преживяхте и двамата.

Това беше придружено от поглед към Фрея, която се взираше в нея, без да мига, със смръщено чело.

— Съжалявам и че те използвах, Флин… през последните десет години. Използвала съм и много други. Познавам квалификацията ти, известен ми е случаят с момиченцето в Багдад, знаех, че ще подскочиш при възможността да изкупиш вината си, ще направиш, каквото се поиска от тебе. Използвах тази възможност — не бих казала, че се гордея с това, — но залогът беше прекалено голям, за да позволя на човешките си реакции да надделеят. Направих каквото трябваше да направя, за всеобщото благо.

— Значи ти си казвала на Гиргис къде сме? — Флин изглеждаше повече уморен, отколкото ядосан. — В университета, в музея…

— Както казах — направих каквото трябваше да направя.

— Но нали смяташе да ни изведеш от страната? Когато бяхме в апартамента ти. Тъкмо аз настоях да останем.

— Е, не се занасяй! Пясъчният огън значеше всичко за тебе, беше големият ти шанс да се върнеш към живота. Не е нужно човек да е психолог, за да схване, че ако има неща, пред които си се спрял, и камъни, които не си преобърнал, със сигурност би ги преодолял, ако те заплаша, че ще те върна с първия удобен самолет в Англия. И не че искам да се хваля, но планът ми проработи идеално.

Тя обхвана оазиса с широк жест. Флин въздъхна, погледна Гиргис и неговите хора, после мъжете, които се движеха отвъд горичката. Отново мярна сандъци с екипировка, оръжие, хора в нещо като радиационни костюми, което за момента му се стори прекалено — но изостави тази мисъл; беше пренатоварен с всичко, което току-що беше чул.

— А какво ще кажеш за Ангълтън? — попита той. — Според мен той е свръзката ти с Гиргис. Обхожда необходимите места, докато ти се занимаваш с кукловодство зад кулисите.

Тя го изгледа, присви очи, после изведнъж избухна в смях.

— Бог да ти е на помощ, Флин, но подобни тълкувания за сетен път ме убеждават, че може и да си чудесен египтолог, но никога не би стигнал особено далече в света на разузнаването.

Смехът й се усили и тя извади тоалетна кърпичка и си избърса очите.

— Сайръс Ангълтън няма нищо общо нито с мене, нито с Романи, нито с Пясъчния огън. — Тя пое дълбоко дъх, за да се овладее. — Той работеше във вътрешния отдел на ЦРУ.