Скритият оазис

Но не самият храм накара всички да затаят дъх. Изуми ги гигантският обелиск, който се издигаше като ракета точно пред него. Беше висок поне трийсет метра и беше покрит от основите до върха с ковано злато. Блестеше под лъчите на утринното слънце и изпълваше двора със сияние, като че ли самият въздух гореше.

— Всемогъщи боже! — възкликна Гиргис.

За миг всички гледаха като омагьосани. Дори нормално безизразните близнаци се бяха вторачили удивено. После, с щракане на пръсти, с което да ги върне към текущата работа, Кирнан ги поведе напред. Докато подминаваха основите на обелиска, видяха, че е изрисуван с миниатюрни колони, в които се редуваха знаци седжет и птици Бену.

Трима души със слънчеви очила, маскировъчни панталони и бронирани жилетки стояха на стража до колоните пред храма.

— От кои войски са тия? — попита Флин. — От специалните части? Или за тази екскурзия си решила да го дадеш частно?

Кирнан само го изгледа смразяващо и продължи към храма. Един човек с бяла болнична престилка и нещо като хирургическа шапка излезе да ги посрещне, прошепна нещо на Кирнан и ги поведе навътре. Минаха през редица зали, всяка от които, помисли си Фрея, беше толкова голяма, колкото вътрешността на храма в Абидос. Някои бяха запълнени от стълбове във формата на папируси, други бяха празни, но стените им бяха украсени с ефектни многоцветни барелефи. В една бяха проникнали огромни дървесни корени, друга беше пълна с редици алабастрови маси, върху които бяха наредени хиляди и хиляди глинени обелиски, също като онези, които Фрея беше видяла в раницата на Руди Шмит и в кайроския музей.

— Господи, в сравнение с това Карнак изглежда като селска хижа — удивено възкликна Флин.

Навлизаха по-навътре в сградата — единствените звуци бяха от стъпките им — и накрая излязоха в двор, който навярно се намираше в самия център на храмовия комплекс. Беше уединено пространство, по-малко от дворовете в предната част на храма, с пълно с лотоси езеро в средата и гигантски евкалипт, който бе разместил плочника при лявата стена. От другата страна имаше ниска каменна постройка, семпла и неукрасена, изградена от грубо изсечени неравни блокове, които бяха изцяло в разрез с внушителната архитектура на комплекса. Фрея някак си усети, че тя е много по-стара и по-примитивна от всичко наоколо; че навярно стои на това място от незапомнени времена, далеч преди дори основите на съседните сгради да са били положени.

— Пер Бенбен — каза Флин. — Къщата на Бенбен.

Явно беше развълнуван, но Фрея долови в гласа му и някаква тревога.

Заобиколиха езерото и спряха пред ниската врата на постройката. Беше преградена с тръстикова завеса, изпод която излизаше сноп преплетени кабели — водеха към близкия ъгъл на двора, където бръмчеше цял ред генератори. Човекът с болничната престилка дръпна завесата и се видя къс коридор с преграден от друга завеса край. Отново прошепна нещо на Кирнан, после махна на всички да влизат.