Скритият оазис

Вдигна уоки-токито и го натисна с пръст, като че ли правеше снимка. После пристъпи и потупа и двамата по раменете.

— И нека отговоря на въпроса отпреди малко — продължи тя, докато минаваше между тях, за да погледне в самолета. — Поддържахме сателитно наблюдение на майкролайта още откакто излетяхте. Надзорната група продължи да ви наблюдава през нощта, а ние си направихме лагер на четиридесет километра от тук; затова успяхме да дойдем така бързо. О, господи! — Беше видяла мумифицирания труп и лицето й показваше колко е отвратена.

Флин все още се опитваше да осмисли ситуацията.

— Май съм изпуснал някоя от подробностите, нали? — попита накрая.

— Моля?

Кирнан извърна глава и го погледна.

— Явно пропускам нещо, Моли. Кого имаш предвид под „ние“?

— Мислех си, че е очевидно.

— Не толкова — отсече той рязко. — Изобщо не е очевидно. Защо не ми помогнеш? Кои сме „ние“?

— Аз и Романи, естествено.

Говореше като майка, която обяснява нещо на особено несхватливо дете.

— Значи работиш за Гиргис? — Флин я гледаше изумен, не можеше да повярва.

— Е, ако се направи равносметка, бих казала, че по-скоро господин Гиргис работи за нас, макар че както при всички контакти, в течение на годините…

— В течение на годините! Какви ги дрънкаш, по дяволите? Колко време продължава всичко това?

— Какво искаш — да ти дам точните дати ли?

Флин се напрегна, вдигна ръка и насочи пръст към Кирнан.

— Не се будалкай с мене, Моли. Това лайно, този сводник и наркотрафикант, преряза гърлото на мой приятел, едва не уби и нас двамата… — Посочи Фрея. — Пък и не съм в настроение за глупости. Искам да знам какво става и кога е започнало. И то веднага. Чуваш ли ме?

Кирнан сви устни — не й беше приятно да й говорят така. Изгледа го недоволно, после кимна, приглади роклята си и се облегна със скръстени ръце на вратата на самолета.

— Романи Гиргис работи за нас от осемдесет и шеста година. От април осемдесет и шеста, ако трябва да сме точни. Тогава му направихме предложение да ни осигури ядрено гориво, с което да помогнем на съюзниците си в Ирак за борбата им с Иран.

Флин погледна Фрея, после Гиргис — той се хилеше самодоволно, — после пак се обърна към Кирнан.

— И правителството е стояло зад това? Вашето правителство е искало да даде бомбата на Саддам?

Устните на Кирнан се свиха още повече, после се разтвориха в нещо почти като озъбване.

— Де да беше така — отвърна тя. — За съжаление не беше. Ние с радост осигурявахме финанси на Ирак, давахме му разузнавателни данни, оръжие, дори някои реактиви, но когато работата опря до снабдяването им с окончателното средство, за да се свърши работата — да се изличат от лицето на земята Хомейни и обкръжението му от луди, цитиращи корана — Рейгън се уплаши. Даже по-лошо — половината от хората в кабинета му снабдяваха Иран с оръжие.