Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Флин отвори уста и отново я затвори.
— Един бог знае как е станало — продължи тя. — Все пак Пясъчният огън беше толкова строго пазена тайна, че нямаше как някой да разбере за него… но пък Агенцията е толкова голяма… някъде са помислили, че нещо не е наред — необичайни плащания, странна дейност в Египет… — Тя разпери ръце. — Не се знае кой им е подшушнал. И изпратили Ангълтън, с пълномощия от най-високо място, да проучи положението. По всички данни той бил най-добрият им човек, легенда в света на вътрешните разследвания. С много награди. Без нито един провал.
Усмихна се, смачка кърпичката на топче и я прибра в джоба си.
— Смешно е наистина, защото от твоя гледна точка той беше добрият, който искаше да ти помогне. Беше се досетил, че Пясъчният огън не е точно онова, за което го представят. Че аз не съм това, което изглеждам. Опита се да те спре в Дакла, за да те предупреди, да отведе и двама ви в безопасност. Мда, наистина беше стигнал до дъното на нещата. И все още е там, предполагам. На дъното.
Погледна към Гиргис и египтянинът сдържано се изкикоти — явно двамата си имаха собствена смешка, до която Флин и Фрея нямаха достъп.
— Хайде де — подкани го тя. — Трябва да признаеш, че е смешно.
— Направо да паднеш — измърмори Флин горчиво и хвърли още един поглед към дърветата. Сега там се виждаха само няколко фигури; останалите се бяха придвижили нагоре по долината — навярно правеха някакъв кордон около самолета. В главата му витаеха обаче други мисли и не му беше до това. Всичко в него — отпуснатите рамене, изражението на сритано куче, безжизненият поглед — говореше за човек, който току-що е открил, че е станал жертва на неприятна и безвкусна шега.
— И какво смяташ да направиш с него в края на краищата? — попита той накрая.
Кирнан, изглежда, нямаше представа за какво говори, така че му се наложи да повтори въпроса.
— С урана — уморено разясни той и кимна към АН-а. — Какво ще правиш с урана? След като твоят приятел Саддам накрая се оказа не чак толкова добър приятел.
Тя сви рамене.
— Нищо няма да правя.
— Как така нищо?!
— Просто така. Ще си го оставим тук.
Вдигна уморено ръце и разтри слепоочията си.
— Моля те, Моли, не ме разигравай повече.
— Не те разигравам, Флин. Оставяме контейнерите точно където са сега, без да ги пипаме.
— Похабяваш двайсет и три години и един бог знае колко милиона долара за търсене в Западната пустиня, убиваш приятеля ми, почти убиваш мене и Фрея, а сега — след като си открила онова, което търсиш — просто го оставяш тук!?
Тя само кимна.
— Какво означава всичко това, по дяволите? — избухна той и ръцете му се свиха в юмруци; притеснението и смущението от последните два часа изскочиха от него като гейзер. — Двайсет и три години търсене, а сега просто го оставяш тук! Петдесет килограма обогатен уран от най-висока проба — и ти го оставяш!?
Тя го изгледа, явно необезпокоена от избухването му. Спогледаха се още веднъж с Гиргис.
— Уран няма, Флин.
— Какво?! Какво каза?
— Уран няма — повтори тя. — И никога не е имало.
Той просто стоеше и се пулеше.
— Леонид Канунин, руснакът, който движеше нещата от тяхната страна, успя да ни преметне — получи си петдесетте милиона долара срещу осем контейнера със стоманени сачми от лагери. Човек от неговата организация ни съобщи за това два дни след катастрофата на самолета.
— Срещнахме се с Канунин на приятелска вечеря. — Гиргис се засмя гърлено. — За съжаление той, изглежда, не хареса менюто.
Измърмори нещо на другарите си и те също се разкиснаха.
— Оценявам загрижеността ти, Флин — продължи Кирнан, — но дори Ал Кайда или някоя подобна група да попадне на самолета — което, като се имат предвид мъките, с които го открихме ние, е много малко вероятно… — тя се усмихна, — не мисля, че американската военна машина ще се разтревожи особено от някой, който хвърля по нея шепи миниатюрни метални топченца.
Флин беше блед като платно, ръцете му висяха без помощно. Като че ли се беше състарил с поне десет години само за няколко минути.
— Не ми ли вярваш? — Моли стана и посочи вратата на самолета. — Ами провери сам.
Той мина покрай нея, качи се в АН-а и се върна с един от металните контейнери. Отви капака и го наведе — посипаха се метални сачми.