Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Каквото и да стане, стой до мене и прави, каквото правя аз — прошепна Флин на Фрея, докато близнаците ги побутваха в гърба. — И не докосвай нищо.
Сграбчи ръката й и двамата се наведоха и минаха под двете завеси. Озоваха се под лъчите на неоново осветление; бученето на генераторите в двора отстъпи пред бипкането на електронно оборудване.
Фрея беше виждала множество необичайни гледки през живота си — и много от тях през последните няколко дена, — но нищо не можеше да се сравни със сцената, която я посрещна сега.
Намираха се в голямо квадратно помещение, съвсем просто, с под от утъпкана пръст и стени и таван от гол камък — пълна противоположност на богато украсените зали, през които току-що бяха минали; повече приличаше на естествена пещера, отколкото на човешко дело. Четири големи халогенни лампи къпеха пространството с ярка студена светлина, десетина мъже и жени, облечени по един и същи начин — с бели болнични престилки и с хирургически маски, — се бяха навели над множество монитори, от които долиташе свирене и бипкане; на екраните се виждаха колони цифри и въртящи се триизмерни графики на предмети със странна геометрична форма.
Фрея възприе всичко това за секунди, преди вниманието й да се насочи към най-неправдоподобния елемент от всичко, който обаче явно беше фокусът на нещата, които ставаха тук, в самия център на храма. В средата стоеше тежък, подобен на резервоар куб от стъкло с цвят на кехлибар. От едната му страна влизаше кръгла вентилационна тръба, а от другата имаше двойна херметизираща се врата. В куба, на голяма дървена шейна, беше поставен предмет с неопределена форма, увит в дебело ленено платно. Двама мъже с пълно противорадиационно облекло го ръчкаха с нещо като остени — от тях навярно се предаваха данните, които излизаха на мониторите отвън, — а трети, също със защитно облекло, беше коленичил с гръб към тях и изучаваше шейната.
Цялата картина изглеждаше толкова нереална, така сбъркана, призрачна и не на място, подобна повече на филм, отколкото на истинския живот, че първата, съвсем несвързана мисъл на Фрея беше: „Сигурно сънувам. Сънувам още от самото начало и всъщност съм дълбоко заспала в апартамента си в Сан Франциско, уютно и сигурно ми е, а сестра ми е жива и здрава.“ За един възторжен миг мисълта се задържа — „Това изобщо не се случва — изпищя Фрея на себе си. — Алекс не е мъртва, аз не съм в храма на някакъв загубен оазис, няма никакъв камък със свръхестествени сили!“, — но се изпари почти веднага, когато Фрея усети ръката на Флин да я хваща още по-силно. Това наистина се случваше, осъзна тя. Тя беше в храма на изгубения оазис и въпреки че все още й беше трудно да възприеме цялата история около Бенбена, всички останали в залата явно гледаха на нея съвсем сериозно.
„Глупости — повтаряше си тя. — Глупави фокуси.“
За първи път обаче в убедеността й се прокрадна съмнение — вместо да прави логична оценка на фактите, тя повече се опитваше да вдъхне увереност на себе си.
— И така, какво е положението тук, доктор Медоус? — попита Моли Кирнан.
Човекът, който ги беше превел през храма и очевидно отговаряше за всичко тук — или поне за научната страна на операцията, — им даде знак да се приближат към куба.
— Първоначалното сканиране показва, че сърцевината е от твърд материал. — Гласът му беше монотонен и носов. — Повишените равнища на иридий, осмий и рутений подкрепят становището за метеоритен произход. Това е горе-долу всичко, за което сме сигурни засега — повече ще разберем, когато установим пълен физически контакт.
— Тогава предлагам да установим пълен физически контакт — каза Кирнан. — Господин Осман, като египтолог… — и хвърли поглед на Флин през рамо, — може би ще ни окаже честта.
Коленичилият до шейната учен вдигна ръка, за да покаже, че е разбрал, заобиколи обвития с плат предмет и застана точно срещу тях. Фрея видя лицето му през стъклото на маската и разпозна в него другаря на Гиргис от нощта в Маншиет Насър — пълнички бузи, коса оформена като във форма за торта, пластмасови очила с дебели стъкла.
— Моли, умолявам те — започна Флин. — Нямаш представа с какви сили си играеш!
— А ти имаш, така ли? — пренебрежително изсумтя Кирнан. — Откога стана и гениален физик?
— Знам какво са мислели древните египтяни за Бенбена. Знам и че са го скрили чак тук с основание.