Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Последната фраза прозвуча повече като заповед, не като молба. Тя злобно и продължително изгледа Фрея — явно беше недоволна от избухването й, — после се обърна и тръгна към палмовата горичка.
— И освен това, Романи — подвикна през рамо, — не е лошо да претърсиш набързо професор Броуди. Струва ми се, че взе някакъв пистолет от самолета.
Флин изсумтя някаква ругатня.
Върнаха се при алеята за процесии с буренясалия мраморен паваж и сфинксовете и обелиските и тръгнаха по нея към центъра на оазиса. Кирнан, Гиргис и двама от другарите му вървяха напред, а близнаците, с пистолети в ръка, се движеха най-отзад; Флин и Фрея бяха заклещени в средата на групата.
— Това беше блъф, нали? — прошепна тя. — Тия неща за камъка. Искаш да ги подведеш, така ли е?
— Никога не съм бил по-сериозен — отвърна Флин, беше се загледал в скалната платформа и величествения портал, извисяващ се над дърветата.
— И ти вярваш във всички тия глупости? — недоумяваше Фрея.
— Твърде много различни източници от много различни места твърдят едно и също за Бенбена. А това говори, че трябва да има нещо вярно.
— Но това са глупости! Скала със свръхестествени сили! Глупости!
— Преди два часа прелетях над Гилфа и тук нямаше никакъв оазис, а после изведнъж… — Той описа кръг с ръка. — Случват се странни неща. А ако се вярва на текстовете, на ония, които злоупотребяват с Бенбена, се случват и много лоши неща.
— Глупости — язвително повтори тя. — Това са разни глупави фокуси.
Той я погледна косо и отново извърна глава.
— Каква е истината има само абстрактно значение. След всичко, което ни разказа Моли, смятам, че е твърде съмнително да ни пусне да си излезем от тук. А дори и да го направи, Гиргис със сигурност няма да го разреши. При първата възможност хукваме да бягаме. Окей? При първата възможност.
Очите им се срещнаха.
— И независимо дали си мислиш, че това са глупости, като влезем в храма, не докосвай нищо и не прави нищо, което…
— Би разсърдило Бенбена? Би го оскърбило?
В тона й звучеше ясен сарказъм.
— Просто внимавай. Знам, че изглежда налудничаво, но моля те, просто внимавай.
Погледна в очите й, за да е сигурен, че го е разбрала, и отново извърна глава.
— Глупости — промърмори тя едва чуто. — Глупави фокуси.
Продължаваха все по-навътре в долината, скалите от двете им страни постепенно се разтваряха като фуния. Слънцето печеше, жегата обезличаваше зеленината на богатата растителност, всичко бледнееше и посърваше, така че долината вече не беше красивото място отпреди малко. Въздухът също стана по-горещ. Не така задушаващ както в пустинята, но вече без успокояващия си ефект. Мухите жужаха около главите им. Започнаха да се потят.
На няколко пъти Фрея беше сигурна, че вижда силуети сред шубраците, но Кирнан поддържаше толкова бързо темпо, че нямаше време да се спре и да огледа по-внимателно. Пътят ставаше все по-стръмен, храмът ту се показваше, ту изчезваше в листака пред тях. Попаднаха на останки от напукани каменни стъпала. В началото ги виждаха нарядко, после по-често — пътят се превърна в огромно, обрасло в коренища стълбище, което ги отведе към още по-стръмен наклон, докато накрая не се озоваха върху скалната платформа. Пред тях, увита във всевъзможни растения, се извисяваше портата. Върху всяка от трапецовидните кули бе изваян обелиск и знакът седжет, а на трегера — образът на свещената птица Бену. Всичко беше същото като на снимката на Руди Шмит — с една разлика. На снимката крилата на дървения портал бяха здраво затворени. А сега бяха широко разтворени.
Флин спря, за да осмисли по-добре картината. Кирнан и египтяните явно не мислеха да се разтакават. Стигнаха до портала и забързаха навътре, без дори да погледнат архитектурата наоколо. Близнаците пък подкараха Флин и Фрея след тях.
Минаха между кулите — извисяващи се млечно-бели скали — и се озоваха в обширен вътрешен двор с обсипани с йероглифи стени; настилката му, също като пътя, бе обрасла с мъх, трева и бурени. На места дървета — палми, акации и черници — си бяха пробили път през каменните плочи и ги бяха разместили, което придаваше на мястото вид на развалина.