Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Добра работа! — извика им Тави. После се обърна и тръгна надолу по стълбите към двора.
— И така — каза последвалият го Ерен. Малкият шпионин едва успяваше да носи бронята, която Магнус му беше дал. — Какво следва сега?
— Това беше просто сондиране — отговори Тави. — И съм готов да се обзаложа, че техният водач е искал то да се провали.
— Да се провали? Защо?
— Защото Сари е шаман, а има тълпа воини, които трябва да контролира — каза Тави. — За целта той ще трябва да ги убеди, че е достатъчно силен и заслужава да бъде техен водач. Той позволи на воините сами да извършат първата атака, знаейки, че ние ще отговорим достатъчно силно, така че те да могат да се поопарят и да почувстват дебелия край на тоягата. Следващият му ход ще бъде да докаже колко достоен лидер е той, като използва силата си, за да им помогне да превземат стените. Той ще спасява животи. Ще стане герой. Ще докаже силата си.
Ерен кимна, когато слязоха в двора, а Тави пристъпи към конете на коневръза.
— Разбрах. И какво смяташ да правиш сега?
— Да открадна ролята на Сари под носа му — отговори Тави. Пъхна меча в ножницата и се метна на коня. — Ако направя ход сега, мога да му открадна мълнията.
Ерен примигна.
— Как смяташ да го постигнеш?
Тави кимна на легионерите на портата и те широко я отвориха.
Той подсвирна на застаналия над портата Маркус и Първото копие му хвърли знамето на легиона, прикрепено на дървен прът. Тави го опря в стремето до ботуша си.
— Смятам да отида там и да го накарам да изглежда като идиот — каза Тави.
Очите на Ерен се разшириха.
— Там?
— Да.
— Лично?
— Да.
Ерен погледна Тави за секунда, после се обърна и погледна към портата, където армията на канимите чакаше на разстояние не повече от миля от тях.
— Е, капитане — каза той след един удар на сърцето. — Каквото и да се случи, сигурен съм, че все някой ще изглежда ужасно глупаво.
Тави се усмихна на Ерен и му намигна, въпреки че вътре в себе си искаше да крещи и да бяга, търсейки много малко и много тъмно скривалище.
Напълно възможно беше целият му план да не е нищо повече от фантазия, но след като прекара толкова време в компанията на посланик Варг, Тави вярваше, че познанията му за врага могат да бъдат единственото ефективно оръжие. Ако е прав, той ще може да подкопае властта на Сари, а ако има голям късмет, дори напълно да отдели шамана от неговите воини.
Разбира се, ако греши, най-вероятно няма да има възможност да се върне обратно под защитата на градските стени, точно както няма да може и да диша.
За секунда той затвори очи да се пребори със страха, призовавайки в себе си желязно контролирано спокойствие. Страхът сега буквално би могъл да го убие.
После Тави леко сръга коня и потегли напред, извън защитата на Първи алерански легион и безопасността на градските стени, към шестдесетте хиляди диви каними.
Глава 38
Тави мина покрай припукващия огън, в който легионерите му бяха превърнали тарана на канимите. Миризмата на изгоряло дърво и нещо тръпчиво и горчиво изпълни носа му.
Пламъците се издигнаха, копитата на коня му удариха в земята и той премина към бавен галоп. Граченето на враните вече се възприемаше като постоянен, слаб фонов шум, подобно на рева на вълните в крайбрежен град.
Просто казано, сумрачният следобед в пространството между армиите беше тих до нелепост.
За Тави това беше добре. Така можеше да спре по-далеч от армията на канимите и въпреки това да бъде чут не по-лошо.
Галопът сякаш продължи безкрайно и колкото повече се приближаваше към канимите, толкова те изглеждаха все повече и повече. Тави беше свикнал да усеща непреодолимото, опасно присъствие на канимите, но дори и така гледката на чудовищните воини предизвикаше примитивна, инстинктивна тревога, която заплашваше да подкопае самообладанието му много по-силно, отколкото очакваше.
Те седяха клекнали на земята в подредени редици, в собствената си версия на свободна стойка, езиците им висяха от отворените уста, докато почиваха след нападението.
В следващия миг чуждата, остра миризма на каними го удари в носа. Секунда по-късно конят му започна да потръпва, уплашен от миризмата.
Тави се задейства бързо — стисна здраво юздите на нервния кон и го накара да продължи с галопа, без да губи темпо. Дори на коня си не можеше да позволи да проявява страх, колкото и оправдан да беше той.