Повелител на сенките [bg]

Изпя го Магнус и Кристина го погледна изненадано. Имаше приятен глас, макар че мелодията й беше непозната. Слънце, слънчице, сгрей ме за малко, за една сутрин, за един ден, за цялата седмица.

— Добре ли си, Магнус? — попита Алек.

— Да. Ливи също е добре. Оздравява. До утре трябва да се е оправила напълно.

Магнус разкърши рамене, обтягайки мускулите си.

— Ливи? — Кристина се изпъна сепнато. — Какво е станало с Ливи?

Алек и Магнус се спогледаха.

— Не й ли каза? — тихо попита Магнус.

— Не исках да разстройвам децата — отвърна Алек. — И си помислих, че ти би могъл да я успокоиш по-добре…

Кристина скочи на крака.

— Ливи е пострадала? Марк знае ли?

И Магнус, и Алек я увериха, че Ливи е добре и че, да, Марк знае, но тя вече беше на вратата.

Втурна се по коридора към стаята на Марк. Китката й туптеше от болка — не й беше обръщала внимание, но сега, когато беше разтревожена, тя се усили. Дали беше болка, която Марк изпитваше, предала се и на нея, така, както понякога парабатаите усещаха агонията на другия? Или магията се усилваше?

Вратата му беше открехната и изпод нея се процеждаше светлина. Завари го буден, легнал в леглото си. Виждаше дълбокия отпечатък на обвързващата магия, обвил се около лявата му китка като гривна.

— Кристина? — Той се надигна в леглото. — Добре ли си?

— Не съм аз тази, която е пострадала. Алек и Магнус ми казаха за Ливи.

Марк сви крака, правейки й място да седне до него. Болката отслабна толкова рязко, че за миг й се зави свят.

Той й разказа какво бяха направили Кит, Ливи и Тай. За кристала, който бяха намерили в Блекторн Хол, за посещението им на Пазара на сенките и как Ливи бе пострадала.

— И сега си мисля — довърши, — че ако Джулиън беше тук, ако не ме беше оставил да отговарям за тях, нищо от това нямаше да се случи.

— Джулиън е този, който каза, че могат да отидат в Блекторн Хол. А и повечето от нас на петнайсет години вече ходехме на мисии. Не си виновен ти, че те не са ти се подчинили.

— Не им казах да не ходят на Пазара на сенките. — Марк потрепери леко. Наметна се с одеялото, придобивайки вид на тъжен Арлекин.

— Не им каза и да не се намушкват един друг с ножове, защото те много добре го знаят — изтъкна Кристина язвително. — Пазарът е забранен. Макар че… Не бъди прекалено строг с Кит. Пазарът на сенките е светът, който той познава.