![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Вината не е твоя — заяви Кит.
Тай поклати рязко глава. Кит панически се опита да си спомни какво беше чел в интернет за сривовете, защото беше почти сигурен, че Тай е на път да получи такъв. Той коленичи върху влажния покрив… трябваше ли да го докосне, или не?
Можеше само да си представя какво изпитва Тай всеки ден: сякаш целият свят връхлита отгоре му, оглушителни звуци и пронизващи светлини, и никой не се сещаше да модулира гласа си. А после всичко, с чиято помощ се справяш с това, да ти бъде отнето от скръб или страх, оставяйки те оголен, като ловец на сенки, отишъл в битка без бойното си облекло.
Спомни си нещо за тъмнина, за натиск и одеяла с тежести и мълчание. Макар че нямаше представа откъде да намери всички тези неща на покрива.
— Кажи ми — рече той. Кажи ми от какво се нуждаеш.
— Обвий ръце около мен. — Дланите на Тай бяха бледи петна във въздуха, сякаш Кит се взираше във фотография на забавен каданс. — Прегърни ме.
Все още се клатеше напред-назад. След миг Кит обви ръце около него, без да е сигурен какво друго да стори.
Беше като да държи политнала стрела: Тай беше горещ и сякаш остър в ръцете му, и вибрираше от странна емоция. Най-сетне, след цяла вечност, както се стори на Кит, той се отпусна мъничко. Ръцете му докоснаха тези на Кит, движението им се забави, пръстите му сграбчиха пуловера на Кит.
— По-силно — каза. Беше се вкопчил в Кит сякаш бе спасителен сал, челото му се впиваше болезнено в рамото на другото момче. Звучеше отчаяно. — Трябва да го почувствам.
Кит не бе от онези, които прегръщат за щяло и нещяло, и доколкото си спомняше, никой, никога, не бе идвал при него, за да бъде утешен. Не бе от онези, които умееха да утешават. Открай време смяташе така. Пък и почти не познаваше Тай.
Но пък Тай не правеше нищо просто ей така, без причина, дори ако хората, чиито мозъци работеха по друг начин, не бяха в състояние да видят тези причини. Кит си спомни начина, по който Ливи разтъркваше ръцете на Тай, когато беше под напрежение и си помисли: Натискът е усещане; усещането сигурно му помага да се почувства стъпил на земята. В това имаше логика. Така че Кит го прегърна още по-силно, докато Тай не се отпусна в силната хватка на ръцете му; прегърна го по-здраво, отколкото бе прегръщал когото и да било, прегръщаше го така, сякаш бяха изгубени в морето на небосвода и единствено това, че бяха вкопчени един в друг, им помагаше да се задържат над корабокрушението на Лондон.
20
Даяна седеше в малката си спалня над оръжейния магазин и прелистваше папката, която Джия й беше дала. Не беше влизала в тази стая от края на Тъмната война, ала усещането бе познато и комфортно — одеялото, ушито от баба й, бе сгънато върху леглото, първите тъпи дървени ками, които бе получила от баща си, за да се упражнява върху стената, шалът на майка й — преметнат върху облегалката на един стол. Беше облякла яркочервена сатенена пижама, която бе намерила в една стара ракла и се чувстваше забавно издокарана.
Развеселеността й бързо се стопи, когато зачете съдържанието на кремавата папка. Пръв бе разказът на Зара за това, как бе убила Малкълм, потвърден от Саманта и Дейн като свидетели. Не че Даяна би повярвала на Саманта и брат й, дори да й кажеха, че небето е синьо.
Зара твърдеше, че центурионите пропъдили Малкълм първия път, когато нападнал Института, а на следващата нощ тя безстрашно патрулирала по границите на Института, докато не го открила да се спотайва в сенките и не го надвила в двубой с мечове. Твърдеше, че след това тялото му изчезнало.
Малкълм определено не беше от онези, които се спотайват в сенките, а от онова, което Даяна бе видяла в нощта, когато се бе завърнал, магията му все така действаше. Никога не би се изправил срещу Зара с меч, когато би могъл да я изпепели с огън.
Ала нищо от това не бе неопровержимо доказателство, че лъже. Даяна се намръщи, отгръщайки страниците, а после изведнъж се изпъна в стола. В доклада не се говореше единствено за смъртта на Малкълм. Имаше цял куп листове, посветени на Зара. Десетки рапорти за постиженията й. Събрано по този начин на едно място, изглеждаше впечатляващо. И все пак…
Докато Даяна четеше, водейки си грижливо бележки, постепенно започна да се оформя нещо като лайтмотив. Всеки успех на Зара, всеки неин триумф, се бе случвал, когато наоколо нямаше други свидетели, освен най-приближените й — Саманта, Дейн или Мануел. Много често останалите пристигаха тъкмо навреме, за да видят празно демонско свърталище или следи от битка, ала това бе всичко.