Повелител на сенките [bg]

Марк си пое рязко дъх.

— Какво става?

— Схватка на Пазара на сенките — отвърна Магнус кратко. — Ливия бе порязана от парче стъкло, върху което имаше корен от ориас. Силна отрова, но има лек. — Пръстите му се плъзнаха над ръката на Ливи и под кожата й грейна синьо сияние, сякаш нещо в нея пулсираше.

— Пазарът на сенките? — повтори Марк. — Какво, по дяволите, е правила Ливи на Пазара на сенките?

Никой не му отговори. Кит имаше чувството, че се свива в себе си.

— Какво става? — попита Тай. Пръстите му все така се свиваха и разпускаха до тялото му, сякаш се опитваше да отърси нещо от кожата си. Раменете му се изпънаха. Беше сякаш тревогата и възбудата му намираха израз в безмълвна музика, която караше нервите и мускулите му да танцуват. — Тази синя светлина нормална ли е?

Марк каза нещо на Алек, който кимна и го пусна. Марк заобиколи масата и като се приближи до Тай, сложи ръка на рамото му. Тай се облегна на него, ала ръцете му продължиха да потръпват.

— Магнус е най-добрият. Целителните магии са неговата специалност. — Гласът на Алек беше мек. Не беше гласът на човек, който говори тихо, просто за да успокои някого, а на човек, който наистина споделя болката му. — Веднъж излекува и мен — добави. — Беше демонска отрова. Не би трябвало да съм жив, ала ето че съм. Можеш да му имаш доверие.

Ливи ахна рязко и гърбът й се изви конвулсивно; Тай сложи длан върху ръката си и пръстите му се вкопчиха в нея. А после тялото на Ливи се отпусна. Цветът започна да се завръща в лицето й, от жълтеникаво-сиви бузите й станаха розови. Тай също се отпусна видимо.

— Ето че отровата е извлечена — каза Магнус делово. — А сега да се погрижим за загубата на кръв и порязването.

— За тези неща съществуват руни — каза Тай. — Аз мога да й ги сложа.

Магнус обаче поклати глава.

— По-добре да не го правим — руните черпят част от своята сила от носителя си. Ако тя имаше парабатай, вероятно бихме могли да опитаме да почерпим сила от него, но тя няма такъв, нали?

Тай не отговори. Лицето му се беше вкаменило и пребледняло.

— Няма парабатай — отвърна Кит, осъзнал, че Тай няма да каже нищо повече.

— Нищо. И така ще се оправи — увери ги Магнус. — Няма обаче да е зле да я пренесем в стаята й. Няма причина да спи върху масата.

— Аз ще ти помогна — каза Марк. — Тай, защо не дойдеш с нас?

— Алек, ще отидеш ли до лечебницата? — помоли Магнус, докато Марк вземаше сестра си в прегръдките си. Горката Ливи, помисли си Кит; никак не би й харесало да я разнасят насам-натам като чувал с картофи. — Знаеш от какво ще имам нужда.

Алек кимна.

— Вземи Кит със себе си — добави Магнус. — Ще имаш нужда от помощ, за да донесеш всичко.

Кит осъзна, че няма нищо против да си поприказва с Алек. Алек имаше успокояващо излъчване — тихо и сдържано. Докато двамата излизаха от библиотеката, Кит хвърли един последен поглед към Тай. Самият той нямаше братя и сестри, не познаваше майка си, имал бе единствено Джони. Баща му. Баща му, който бе мъртъв, а все пак не вярваше, че самият той някога бе изглеждал така, както Тай изглеждаше в момента, сякаш дори само мисълта, че нещо може да се случи с Ливи, бе достатъчна, за да го прекърши.