![Повелител на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/2/povelitel-na-senkite-bg-download.jpg)
Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Може би ми има нещо, помисли си Кит, докато излизаше в коридора след Алек. Може би не бе способен на истински чувства. Никога не си бе задавал кой знае колко въпроси за това, коя бе майка му. Човек, способен на истински чувства, несъмнено би си задавал подобни въпроси, нали?
— Значи, си се запознал с Джейс? — попита Алек, тътрейки лекичко крака по килима. — Как ти се стори?
— Джейс? — Кит изглеждаше озадачен. Защо му бе на който и да било да го попита за мнението му за ръководителя на Нюйоркския институт.
— Просто поддържам разговора. — Върху устните на Алек играеше особена усмивчица, сякаш бе запазил цял куп мисли за себе си. Минаха през врата, на която пишеше ЛЕЧЕБНИЦА, и се озоваха в голяма стая, пълна със старовремски единични метални легла. Алек мина зад плота и се залови да рови.
— С Джейс не си приличате особено — отбеляза Кит. Върху стената насреща му имаше причудливо тъмно петно, сякаш беше покрита с пласт боя, почти във формата на дърво.
— Меко казано. — Алек натрупа купчинка превръзки върху плота. — Ала това няма значение. Не е нужно парабатаите да си приличат. Нужно е просто да се допълват един друг. Да работят добре заедно.
Кит си помисли за Джейс, изтъкан сякаш от искрящо злато и увереност, и Алек, с неговото сигурно, тихо спокойствие.
— И вие с Джейс се допълвате един друг?
— Спомням си деня, в който го срещнах за първи път — отвърна Алек. Беше намерил две празни кутии и сега слагаше превръзки в едната и бурканчета с прахчета в другата. — Тъкмо беше излязъл от един Портал от Идрис. Беше кльощав и покрит със синини, и имаше огромни очи. Освен това беше арогантен. Двамата с Изабел непрекъснато се караха… — Споменът извика усмивка върху устните му. — Ала за мен всичко у него казваше: „Обичайте ме, защото никой никога не го е правил". То бе изписано навсякъде по него, като пръстови отпечатъци. Притесняваше се да се запознае с теб — добави Алек. — Не е свикнал да има кръвни роднини. Мнението ти беше важно за него. Искаше да го харесаш. — Той погледна към Кит. — Ето, вземи едната.
Кит усети, че главата му се замайва. Спомни си Джейс, самонадеян и развеселен, и горд. Алек обаче говореше за него така, сякаш го виждаше като уязвимо дете, някой, който се нуждаеше от любов, защото никога не бе познал такава.
— Но аз съм никой — каза той, поемайки кутията с превръзки. — Защо го е грижа какво мисля? Аз съм без значение. Аз съм нищо.
— Имаш значение за ловците на сенки — заяви Алек. — Ти си Херондейл. Това никога не може да бъде нищо.
Взела Рафи в прегръдките си, Кристина пееше тихичко. Беше дребничък за петте си години, а сънят му беше неспокоен. Потръпваше и въздишаше насън, стиснал кичур тъмна коса в малките си кафяви пръстчета. Малко й напомняше на нейните малки братовчеди, които винаги искаха още една прегръдка, още един сладкиш, още една песен преди да заспят.
За разлика от него, Макс спеше като пън — тъмносин пън с очарователно големи тъмносини очи и щърба усмивка. Когато Кристина, Марк и Кийрън бяха изтичали на приземния етаж, за да открият Алек и Магнус и двете им деца във фоайето на Института, Евелин вече беше там и мърмореше нещо за магьосници в дома й и колко нежелателно бе да имаш син цвят. Кристина се надяваше повечето възрастни ловци на сенки да не реагират по този начин при вида на Макс — би било страшно травматизиращо за горкото мъниче.
Изглежда, че Алек и Магнус се бяха завърнали от някакво пътуване и бяха открили съобщението на Даяна, молещо ги за помощ. Незабавно бяха отворили Портал, отвеждащ до Лондонския институт и научили от Кристина за обвързващата магия, Магнус се бе отправил към местния Пазар на сенките, за да потърси книга със заклинания, която да му помогне да я развали.
Рафи и Макс, останали сами в непозната къща, само с един от родителите, бяха надали вой.
— Заспивай — казал бе Алек мрачно на Рафи, докато го отнасяше в една празна стая. — Adorno.
Кристина се изкиска.
— Това означава „украшение“. Не „заспивай".
Алек въздъхна.
— Все още уча испански. Магнус е този, който го говори.
Кристина се усмихна на Рафаел, който подсмърчаше. Тя винаги приспиваше малките си братовчеди с песни, така, както майка й беше правила с нея; може би на Рафи това щеше да му хареса.