Повелител на сенките [bg]

Връхлетяха в Института, озовавайки се в библиотеката. Беше като да те хвърлят от много високо и Кит се олюля и залитна към масата, вкопчвайки се в Ливи, за да не я изпусне.

Тай беше паднал на колене и тъкмо се изправяше. Кит погледна лицето на Ливи… то беше сиво, с плашещ жълтеникав оттенък.

— Магнус… — прошепна той.

Магьосникът, който се беше приземил с лекотата на дългогодишна практика, се обърна рязко, преценявайки светкавично ситуацията.

— Спокойно. Всичко е наред — каза и посегна да поеме Ливи. Кит му я подаде с облекчение — някой щеше да се погрижи за това. Магнус Бейн щеше да се погрижи за това. Нямаше да допусне Ливи да умре.

Отне му миг докато забележи, че в библиотеката има още някой. Някой, когото той не познаваше и който тръгна към Магнус в същия миг, в който магьосникът положи Ливи върху дългата маса. Беше млад мъж, на годините на Джейс, с права тъмна коса, която изглеждаше така, сякаш преди малко беше станал и не си беше направил труда да я среше. Носеше избелял пуловер и дънки и гледаше Магнус ядосано.

— Събуди децата.

— Алек, тук имаме спешен случай — изтъкна Магнус.

Значи, това беше Алек Лайтууд. Незнайно защо, Кит бе очаквал да изглежда по-възрастен.

— Събудените малки деца също са спешен случай — настоя Алек. — Така де.

— Добре, дръпнете мебелите назад — нареди Магнус на Тай и Кит. — Трябва ми място. — Той хвърли кос поглед към Алек, докато двете момчета се заловиха да местят столове и малки етажерки. — Е, къде са децата? — попита, докато си събличаше палтото.

Алек протегна ръка и го улови, когато Магнус му го подхвърли — отработено движение, което издаваше, че е свикнал с този жест.

— Оставих ги с едно мило момиче на име Кристина. Тя каза, че обича малки деца.

— Оставил си децата ни с непозната?

— Всички други спят — изтъкна Алек. — Освен това тя знае приспивни песнички. На испански. Рафи май се влюби. — Той отново хвърли поглед към Кит. — В името на Ангела, това е направо плашещо — изтръгна се от него, сякаш повече не можеше да се сдържа.