Урокът от нейната смърт [bg]

— Пак този проклет случай.

Тя обясни, че е имало нова заплаха от убиеца.

— Бил смята, че е най-добре да отидем на гости при сестра ми.

Той се поколеба и после прошепна:

— За две седмици?

Тя сви рамене.

— Най-малко. Или поне докато хванат този луд тип. Или разберат, че е напуснал града.

Унилото момчешко лице на Брек и тонът му бяха съвсем като на първия й съпруг, когато му бе казала, че трябва да отиде за една седмица при майка си, която бе паднала и си бе счупила бедрената кост. Тогава за първи път се разделяха и на лицето на младия мъж се изписа отчаяно изражение. Сега в погледа на Брек се виждаше същият отчаян израз. Това я обезпокои и същевременно я развълнува.

Чуха глас отвън.

В задния двор Сара Корд крачеше и говореше по микрофона на своя касетофон подобно на холивудски продуцент, който диктува нарежданията си. Том, познатият вече охраняващ полицай, се бе облегнал на оградата и бавно въртеше глава като разузнавач в някой уестърн, докато оглеждаше внимателно хоризонта за евентуални мародери.

Брек и Даян стояха в трапезарията и мълчаливо наблюдаваха Сара. Бяха на един фут разстояние. Даян почувства как той докосва косата й със съвсем нежно движение на ръката, сякаш се боеше да не я нарани. Тя облегна глава на рамото му, после се отдръпна, едновременно разочарована и благодарна, когато той изведнъж започна да говори за Сара.

— Тя има удивителен напредък. Какъв ум! Историите, които предлага, са невероятни.

— Вече четири касети съм дала на доктор Паркър. Нейната секретарка преписва последната от тях.

Той отметна с момчешки жест прошарената си коса от челото.

— Тя е с големи шансове — бавно каза Брек и очите му обходиха лицето на Даян. — Притежава перфектна слухова обработваща и репродуцираща система. Такъв е и моят подход към нейните уроци и той действа много добре.

Даян бе разбрала нещо за него. Ако той имаше избор между ежедневна и префинена дума, той винаги избираше по-сложната. „Шанс“ вместо „късмет“. „Перфектна“, а не „съвършена“. „Репродуциращ“. „Координация“. При всеки друг, подобен навик би я отблъснал; при Брек обаче той сякаш засилваше чара му.

Не. Неговото „очарование“.

Той продължи да говори за Сара. Това бе необичайно и тя почувства, че той го прави от нервност. В повечето от тези разговори насаме след уроците — обикновено в кухнята, понякога в гората — те не говореха за фонемите от „аудио-визуалния тест“ или за книгата на Сара, а за по-лични неща. Колежите, в които той бе преподавал, бившите му приятелки, за първия й съпруг, за живота на Даян като дъщеря на лодкар, за ваканциите, които те се надяваха да прекарат. Къде биха искали да са след десет години или след пет. И след една.

И все пак естеството на тези съвместно прекарани минути бе двусмислено. Макар да водеха задушевни разговори, Брек не я бе целунал; въпреки че флиртуваха, той изглеждаше свенлив. Имаха много съприкосновения, които често бяха сякаш случайни: докосване на пръстите при подаване на чаша кафе, облягане на раменете, застанали един до друг. Тя веднъж безсрамно подпря гърдите си на ръката му, докато се навеждаше да погледне статия за обучение на изоставащи. Стори й се, че той отвърна на притискането, но не бе сигурна. Във всеки случай, той нито се отдръпна, нито се опита да удължи този момент.