![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Кресги каза:
— Таванът?
По дяволите. Да се качиш през люк на таванския етаж, който сигурно е претъпкан с мебели и кутии — ето ти едно идеално прикритие за убиец…
Но тази мъка им бе спестена. Корд откри люка на тавана в коридора. Той бе заключен с катинар откъм долната страна.
Той въздъхна с облекчение.
Слязоха отново на приземния етаж и минаха през трапезарията и дневната.
Корд си мислеше: „Дявол го взел, ами мазето, то е също като тавана, само че няма да е заключено и сигурно точно там е Гилкрист. Там трябва да е. Несъмнено“.
— Ами мазето?
— Няма мазе — рече Франкс.
Слава тебе, Господи, може би ще почна пак да ходя на църква…
Кресги се обади:
— Тук се чувствам напрегнат. — Той го каза много учудено и Корд и Франкс се засмяха.
В кухнята Корд видя пъстри етикети на консерви, нащърбени алуминиеви тигани, бутилки и изкривени метални кутии, съдове, потъмнели от многогодишна мръсотия.
Корд каза на Кресги:
— Да продължаваме да търсим. — Той стискаше спазматично пистолета, а пръстът му милваше набраздения спусък. — Видях нещо, което искам да проверя.
— Има една стая в дъното — рече Франкс. — Ослушах се наоколо и нищо не чух. Но е заключена отвътре. — Той мушна дулото на бойната си пушка в изпоцапана жълта завеса.
— Само секунда и идваме с теб — извика Корд от дневната.
Той оглеждаше остатъците в огнището. Клекна и разрови сивата пепел. Кресги охраняваше над него. В една купчина Корд откри обгорената корица на фотоалбум. Ръцете му се разтрепериха от вълнение, че е така близо до снимка на Гилкрист. Но нямаше снимка. Почти всичко бе изгорено до пепел.
Но една бе останала. От дървената лавица бе паднала някаква фотография. Макар да бе лошо опърлена от огъня, тя не бе изгоряла напълно. На нея се виждаше градска улица с наредени една до друга къщи и няколко дървета отпред. Над покривите на къщите се издигаше лъскава административна сграда на пет или шест етажа.
На гърба пишеше: „Лион, ела някой път на гости. Поздрави“.
Корд уви снимката в носната си кърпа, прибра я в джоба си и когато се изправи, в притъмнялата стая се разнесе познатият пукот от коляното му.
Пукотът бе доста силен. Но не бе достатъчно силен, за да заглуши трясъка от разбиването на заключената врата от помощник-шерифа Франкс и пушечния гърмеж, който отнесе голяма част от рамото му.
Корд рязко се завъртя и приклекна. Кресги сграбчи гърчещия се полицай за крака и го повлече към кухнята. Стената бе обилно опръскана с кръв.
— Сега, сега, сега! — извика Корд на никого всъщност и се претърколи към прага, проснат по корем.
Лакътят му попадна на парче остра кост от рамото на полицая. Корд пренебрегна болката и изстреля пет куршума един след друг срещу фигурата вътре. Три от тях не улучиха, а попаднаха в креслото, към което бе прикрепена двуцевна пушка „Ремингтън“, свързана с жица за дръжката на вратата. Но другите два куршума на Корд бяха точни и улучиха целта.
Това обаче не бе професор Лион Гилкрист, а четирифутов керамичен бухал, който приличаше в сумрака не на птица, а на смеещ се човек и който от изстрелите експлодира на хиляди късчета кафяв и златист порцелан.
7.
Бил Корд бе седнал в библиотеката на Одънския университет.
Това бе стара сграда във викториански стил, обрамчена с дъбова решетка, здрава като метал и перила от ковано желязо, виещи се около балконите и книжните лавици, подобно на бръшлян. Тази конструкция сякаш е била докарана тухла по тухла от опушения Лондон и сглобена отново на тукашния тревист вътрешен двор, пред взора на хиляди акри зелени поля от избуяла царевица.
Това бе библиотеката на университет, в който Бил Корд не би могъл да бъде приет и чиято учебна такса той не би могъл да си позволи да плати, ако го бяха приели.
Току-що бе говорил по телефона с шериф Уиларс в Луисбъро и бе научил, че Дъдли Франкс е в критично, но стабилизирано състояние. Каквото и да означаваше това. Уиларс му бе казал: „Не мога да оставя нещата така, Бил, не, сър“, и Корд разбираше, че ще последват солидни обезщетения между двата окръга.