![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Бил Корд отвърна:
— Уинтън го издири. Обади се поне на хиляда фирми за недвижими имоти. Гилкрист е използвал името на Сейлс и е наел къщата за два месеца. — На Корд му се искаше да хапне още лучени кръгчета, не бе слагал нищо в устата си от осемнайсет часа. Но пресметна, че само той е изял дванайсет кръгчета с кетчуп и реши да не пита дали другите искат още една порция.
Уинтън Кресги каза:
— Доколкото разбрахме, той няма семейство. И няма други жилища. Смятаме, че е тук и… — Кресги погледна Корд и добави: — … искаме да го пипнем.
Корд продължи:
— Това е твой район, Стан, затова ни трябва твоето съгласие.
— Никога досега не бях чувал професор да е убивал някого — каза помощник-шерифът Дъдли Франкс, който бе кльощав и сериозен и напомняше на Корд за Т. Т. Евънс. — Човек си мисли, че те са над такива неща.
Уиларс рече кисело:
— Значи Хамърбек осигурява цялата бойна сила?
Корд се ухили.
— Е, добре, бихме искали и малко подкрепа.
— Уф.
Корд добави:
— Няма как, Стан.
Уиларс попита:
— Момчета, искате ли още лукчета?
Корд веднага се съгласи. Уиларс направи поръчката. Той се засмя, поглеждайки през прозореца към служебната кола на Корд.
— Я виж какъв додж. Съвсем нов ли е?
— Тази година ги получихме — рече Корд.
— Имате си го тоя проклет университет там, в Харисън. Не е чудно, че сте получили нови коли. — Той се обърна към Франкс. — От коя година са нашите?
— От осемдесет и седма.
— Доста стари — обади се Кресги.
— Тоя проклет университет — каза Уиларс. — Помниш ли старите „Гранд Фюри“? Полицейските „изтребители“?
— Това се казваше кола — рече Корд.
Уиларс добави:
— Всъщност ще ми се да имаме един от ония камионетки за аварийно обслужване. Трябва да видите колко катастрофи стават по шосе 607.
Франкс каза:
— Седж Билингс едва не си разряза малкия пръст с верижния си трион, докато се опитваше да измъкне пострадал от един шевролет, който се бе преобърнал. Нямаме никаква свястна апаратура. Седж трябваше да използва собствения си „Блек енд Декър“.
Сервитьорката донесе лучените кръгчета.
Корд рече:
— Момчета, мисля, че Елисън не ще може да ви купи от ония камионетки. Единствената, която имат в Харисън, е купена на старо. И знам, че в Ню Лебънън нямаме пари.
Последва мълчание, докато забождаха вилици в лукчетата.
Уиларс подхвърли:
— Колко жалко, дето не можете да ни я давате назаем от време на време. Например, една седмица да е при нас, три седмици при вас.
Корд отвърна:
— Не съм сигурен дали гражданите на Ню Лебънън ще бъдат особено щастливи да видят това. Нали всъщност те плащат.
— Вярно е — рече любезно Уиларс, — но не мисля, че гражданите на Харисън са много доволни от това, което този приятел, Гилкрист, е направил. — После с бодър глас добави: — И истината е, че той е все още на свобода.
Франкс допълни:
— И че през ноември има избори.
— Струва ми се — започна бавно Корд, — Хамърбек ще бъде склонен да се уреди едно споразумение за общо използване. Но само ако говорите за ограничен период от време. И аз трябва да му обясня всичко.
Уиларс рече:
— Мисля си за близките на някой младеж, ако той се преобърне с колата си на оня завой по шосе 607. Виждали ли сте подобно нещо?
— Толкова ли е зле? — попита Кресги. — А защо не сте сложили предпазни перила?
Уиларс въздъхна печално.
— Истината е, че сме беден окръг.
Корд каза:
— Мисля, че бихме могли да уредим нещо.
Шериф Уиларс каза:
— Това е хубаво. Хайде да грабваме по една пушка и да тръгваме да пипнем опасния професор.
Внимание. Влизането забранено.
Бил Корд и Уинтън Кресги излязоха от малка горичка и се озоваха пред лятната къща, която Лион Гилкрист бе наел на името на последната си жертва. Беше разнебитена двуетажна дървена къща, от чиято южна страна боята се лющеше. Цялото разположение бе лошо и само около комина имаше хубав изглед. Мрежестата врата на верандата бе изпокъсана и половината прозорци бяха строшени. Типична ваканционна квартира край езерата на Луисбъро — не някоя къща-мечта, а нескопосно направена дъсчена хижа с просрочена ипотека.