Урокът от нейната смърт [bg]

Тя не знаеше дали да очаква любовно предложение, или не.

На такова предложение тя, разбира се, щеше да откаже.

Тя си мислеше, че ще откаже. Искаше той да я целуне. Искаше той да си тръгне. Сега го докосна по ръката и той се наклони по-близо към нея и Даян отново усети, че границата между тях непрекъснато се променя. Бяха като юноши.

Днес тя смяташе, че тази граница е ясна и стабилна. Джейми се намираше в стаята си само на трийсетина фута от тях, и макар Бил да бе на работа, той понякога се отбиваше по това време на деня, хапваше и после се връщаше в службата. Двамата с Брек се изгледаха продължително и тя почувства облекчение, когато той погледна часовника си и каза:

— Трябва да тръгвам, госпожо… — (Стана й приятно, че изрече това навъсено, с искрено разочарование.) Той събра тетрадките си.

Точно тогава Даян го целуна.

Като някоя дяволита гимназистка, тя хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Сара не се вижда, после бутна начетения Брек в ъгъла на стаята и го целуна бързо и жадно, а после се отдръпна.

Боже мой, боже мой…

Обзе я паника. Бе ужасена — не защото някое от децата я бе видяло, не защото съпругът й би узнал. Не, това бе по-смразяващ страх: ами ако той самият не го желаеше?

Брек премигна учудено само веднъж. Той сложи длан на врата й и бързо я привлече към себе си. Докато я целуваше страстно, другата му ръка тръгна по гърдите й и след това я обгърна през кръста. Дълго останаха прегърнати, после Даян си наложи да се отдръпне. Те стояха, вперили поглед един в друг, изненадани и смутени.