Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Урокът от нейната смърт [bg]
Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Урокът от нейната смърт [bg]

Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:

Слухове за „лунен убиец“ подлудяват спокойното университетско градче. Скандалните тайни за сексуалните приключения на жертвата със студенти и преподаватели могат да съсипят битието на академичната общност, разбулвайки картини на зловещи амбиции, интриги и разврат. Междувременно убиецът, прекършил живота на младата студентка, решил да използва смъртта й, за да „преподаде“ на детектива Бил Корд един ужасен урок. Той се е насочил към семейството на Корд и в най-голяма опасност се намира дъщеря му Сара — а само тя може би разполага с ключа към самоличността на убиеца.
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
1 ... 160 161 162 163 164 165 166 167 168 ... 191
Перейти на страницу:

Корд попита:

— Защо сме тук?

— Чакаме нея — каза Кресги и посочи жена, на възраст някъде вече към шейсетте, слаба и дребна, с пухкава побеляла коса. Тя влизаше през вратата под ръка с по-възрастен мъж, плешив и също слаб.

— Ей, Уинтън — извика жената. — Как е Дарла?

— Тина, Ърл, елате насам за секунда.

Двамата се приближиха и Кресги каза на Корд:

— Двамата се хранят тук почти всеки ден. Тя и Дарла играят заедно бридж. — Кресги представи Корд на Ърл и Тина Хес. Ърл бе дългурест пенсионер на около шейсет години с щръкнали уши и орлов нос, лъснали от пролетен загар.

— Каква е тая униформа на теб, Уинтън? От колежа ли така те наконтиха?

— Имам нова работа.

— С какво се занимаваш?

— Полицай съм.

— Хайде де — рече Ърл. — Значи като Коджак.

— Все още му е останала малко коса, за разлика от Коджак — каза Корд. — Но не много.

— Дошли сме за рибените специалитети — рече Тина. — Искате ли да хапнете заедно с нас?

Корд поклати глава и даде думата на Кресги, който започна:

— Намерили сме една снимка и си помислихме, че ти можеш да ни кажеш къде се намира това, Тина. — Той се обърна към Корд: — Тина е работила за корпорация „Офис оборудване“.

— Петнайсет пъти съм била „търговски представител на годината“.

Кресги продължи:

— Кръстосвала е целия щат. Познава всеки град без изключение.

— Преди три години навъртях сто трийсет и седем хиляди мили с моя форд. Някога да сте карали толкова кола, преди тя да се разкапе? Бас държа, че не сте.

— Не, госпожо — призна Корд.

Кресги рече:

— Трябва да открием сградата, която е на снимката.

— Това е много сериозна задача — отвърна Тина. — Трябва ли да давам показания в съда или нещо от тоя род?

— Не.

— Така се надявах на това. Гледате ли „Матлок“?

— Боя се, че не — каза Корд.

Кресги сложи снимката на масата.

— Защо е увита? — попита Ърл, сочейки найлоновата торбичка.

— Веществено доказателство — отговори Кресги.

— Защо е обгорена?

— Беше в огнище — рече Корд. — Знаете ли къде се намира това?

— Не виждам нещо особено. — Тина присви очи и се вгледа в снимката. Подаде я на мъжа си, който сви рамене. Тина каза: — Нямам представа. Защо се интересувате?

— Би ни помогнало за едно разследване.

Тя върна фотографията.

— Съжалявам.

Кресги, приемайки неуспеха твърде лично, каза:

— Шансът беше малък.

Корд се постара да не покаже разочарованието си.

— Все пак ви благодаря.

— Да не си пострадал от онова масово съкращение в Одън? — Ърл попита Кресги.

— Съкращение ли?

— Освободили са близо триста души. От професорите и от другия персонал.

Кресги подсвирна.

— Триста ли? Не. Аз напуснах, преди това да се случи.

— След като тоя професор уби онова момиче — каза Ърл, — много хора изтеглиха децата си оттам. Писаха в „Реджистър“, не сте ли го чели?

Тина рече:

— Не бих изпратила децата си в колеж, който назначава подобни професори. Не ги обвинявам. — Двамата се оттеглиха към едно сепаре.

Когато Кресги и Корд платиха и тръгнаха да си ходят, Тина се провикна през цялото помещение:

— Ей, Уинтън, имам една идея. Защо не попиташ някого в Палатата на Фицбърг за това място?

— Къде?

— В Търговската палата.

— Това Фицбърг ли е? — попита Корд, сочейки горния джоб на Кресги, където сега се намираше обгорялата снимка.

— Естествено, вие не го ли познахте?

Кресги се разсмя.

— Ами че не. Ти каза, че нямаш представа.

— Мислех, че ме питаш дали знам коя е тази улица. Разбира се, че е Фицбърг. Коя, смяташ, е оная сграда в дъното? Търговският център на Файърман „Плаза“. Къде другаде може да има подобна сграда?

Ърл добави:

— Фицбърг притежава най-добрия универсален магазин в Средния запад.

Декан Катерин Ларъби вървеше бавно в кръг около ориенталския килим, придобит през 1887 година от тогавашния ректор на колежа, чийто пръв гост, имал честта да стъпи върху новия килим, се бе оказал Уилям Дийн Хауелс11. Августейшият писател бе изнасял лекции в Одън върху съвременния роман. Декан Ларъби спомена този факт докато крачеше, вперила поглед в протрития килим.

вернуться

11

Уилям Дийн Хауелс (1837–1920) — американски писател и критик. — Бел.пр.

1 ... 160 161 162 163 164 165 166 167 168 ... 191
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)