Урокът от нейната смърт [bg]

Тя въздъхна и каза:

— Боя се, че тази пролет преживяхме някои трагични случаи в студентското градче. Това е много жалко. Но вие виждате защо така отчаяно се нуждаем от парите. Веднъж щом оставим всичко това зад гърба си…

Барет попита:

— Този професор Сейлс е човекът, който ми се обади. Бих толкова път чак от Чикаго дотук, за да открия, че е мъртъв. — Тя не можеше да определи какъв е акцентът му.

— Съжалявам, ако сте загубили времето си, господин Барет.

Той поклати глава.

— Все още не е загубено. Хайде да говорим за отпускането на заем.

Проблесна надежда. Тя обмисли тактиката за момент и после каза:

— Запознат ли сте с Одънския университет?

— Всъщност не. Той нещо като колеж ли е?

Декан Ларъби реши, че той може би се шегува, но не посмя да се усмихне. Тя се огледа наоколо за миг, интуитивно схвана, че няма ирония в неговия въпрос и пренастрои своята реклама.

— Мисля, че ще бъде полезно да се знае целта на заема. Одън е едно от главните висши учебни заведения в страната…

— Сигурен съм, че е страхотно място. Колко искате?

Вие там, в Чикаго май не се церемоните много, нали? Деканът потърси спасение сред купищата документи върху бюрото си.

— Знам, че ще прозвучи доста много. Но нямам думи да ви кажа колко важно за университета е да получим тези пари.

Барет вдигна изразително вежди, с което сякаш повтаряше въпроса.

Декан Ларъби каза тихо:

— Пет милиона.

Той поклати глава.

— Знам, че е много — заоправдава се тя. Откровеността на тона й я потресе и тя започна да говори по-бавно. — Но университетът е в бедствено положение. Трябва да разберете това. Без…

— Твърде малко е. Трябва да са поне десет милиона, иначе няма смисъл да разговаряме.

Декан Ларъби си помисли, че не е чула добре. Тя преповтори думите му в променен вариант:

— Значи вие не заемате суми, по-малки от десет милиона?

— Не си струва.

— Но…

— Не си струва.

Това беше затруднение, за което не бе предполагала.

— Не бихте ли могли да направите едно изключение?

— Вероятно ще мога да уговоря моите съдружници да смъкнем до осем.

Тя се чудеше дали няма да прозвучи наивно, когато попита:

— Ако се договорим за заем с вас, възможно ли е да заемем осемте милиона и да върнем рано част от тях?

— Разбира се. Можете да ги вземете в понеделник и да ги върнете във вторник. Много мои клиенти го правят.

— Така ли? — Декан Ларъби не можа да намери логическо обяснение за такава практика и престана да мисли за това. Тя отново си възвърна самообладанието. Взе финансовите отчети на колежа от бюрото си и подаде един на Барет. Той го пое и прелисти документа така, сякаш бе написан на китайски. Върна й го. Поклати глава.