Урокът от нейната смърт [bg]

Франкс прошепна:

— Ами кучето?

— Ако имаше, щеше досега да залае — отвърна Корд.

— Да почукаме или не? — попита Кресги.

Корд си спомни за моменталната снимка с момичето, което вероятно бе дъщеря му. Той каза:

— Не.

В отговор Кресги изгрухтя одобрително като опитно старо ченге и рязко дръпна рамката с мрежата, оставяйки на Франкс да я задържи.

— Питбулите не лаят — каза Франкс. — Виждал съм това в някакъв сериал. — Пръстът му потрепваше върху спусъка.

Кресги понечи да се засили, но Корд го докосна за ръката, поклати глава и застана на неговото място.

— Имам петнайсет години повече опит. Просто стой плътно отзад.

— Но аз имам трийсет кила повече от теб, детективе — рече Кресги и привел рамо, щурмува вратата. Тя се разби заедно с касата под неговия напор. Той се подхлъзна върху килима и падна върху хълбока си, а в това време Корд и Франкс нахлуха в стаята след него.

Пред тях мълчаливо стояха половин дузина жалки вмирисани мебели и стотина книги.

Франкс бе насочил напред пушката си, като се въртеше нервно между вратите, ослушвайки се напрегнато за злобно ръмжене.

Слънцето бе унищожило всички цветове и из цялата къща килимите, картините и тапетите бяха съвсем избелели. Мъжете вървяха като войници сред тази монотонна сивота. Корд се вслушваше да долови шум от Гилкрист и чуваше само скърцането на старите дъски под техните стъпки.

Франкс остана долу, докато Корд и Кресги се изкачиха на горния етаж, където бяха видели светлината. Корд изведнъж усети миризми: на мебелна политура с лимонен аромат, мухлясали дрехи, лосион за след бръснене или парфюм.

Блъснаха вратата на основната спалня. Беше празна. Корд подуши отново същия лосион, и то по-силно. Зачуди се дали е на Гилкрист. Струваше му се подобен на един одеколон, използван от самия него и който Сара бе купила за рождения му ден. Тази мисъл го разстрои. Слънцето бе ниско на хоризонта, греейки право в лицето му. Може би от него е била светлината, която видяха, някакво нейно отражение от прозореца. Слънцето се спусна още повече зад дърветата и се смрачи. Корд посегна към нощната лампа, за да я запали.

— По дяволите!

Крушката беше гореща.

Той каза това на Кресги. Двамата се спогледаха, после се долепиха един до друг, взирайки се в няколкото заплашителни силуета в здрача, които всъщност представляваха закачалка за дрехи, гардероб, тъмнорозова завеса и въпреки това те насочиха към тях своите пистолети.

Кресги се пресегна към ключа на лампата. Той нервно се засмя.

— И стената е топла. Май че е от слънцето. То падаше върху лампата и стената точно тук.

Корд не отговори. Той бе затаил дъх. Заслуша се. Никакви стъпки, никакво движение или скърцане. Тръгвайки покрай стените на стаята, където шумът от скърцащи дъски бе по-малък, Корд надникна в двата дрешника. Бяха празни. Той излезе в коридора и огледа другите спални и техните гардероби, пълни с мухлясали палта и сака, избелели цветни блузи, вмирисани на камфор одеяла.