![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Мрачно настроение бе обхванало шерифската служба на Ню Лебънън след стрелбата. Полицейската хайка, която така приличаше на игра преди няколко дни, сега се бе превърнала в нещо жестоко и упорито. Гилкрист се оказа далеч по-луд и по-свиреп, отколкото всеки от тях бе предполагал, и макар че тези две прилагателни рядко или почти никога не се срещаха в официалния език на органите на реда, сега Корд чувстваше цялата тежест на тяхното значение.
Гилкрист, Лион Дейвид, род. 1951 г. в Клири, щата Ню Йорк. Бакалавър на хуманитарните науки, с отличие, Северозападен университет; доктор на филологическите науки по английска литература, Харвардски университет. Асистент-професор и научен сътрудник, катедра „Английска литература“ филологически факултет, Харвардски университет. Назначен на постоянна професорска длъжност, катедра „Английска литература“, филологически факултет, Одънски университет. Чете лекции като професор в катедра „Специална педагогика“, педагогически факултет, Одънски университет. Изнасял цикъл от лекции във Вандербилтския университет, в Неаполския университет, в Сорбоната, в колежа „Уилям и Мери“…
Имаше още два пълни абзаца.
Корд приключи със записките си и затвори „Справочника за професори по хуманитарни науки“. Там нямаше снимка на Гилкрист — главната цел на посещението му тук. Нямаше и в трите книги, написани от Гилкрист, в постоянния фонд на библиотеката. Това бяха книги без фотографии на автора, книги без обложки, книги на един съобразителен хитрец. Корд надраска бележка на едно от своите картончета да се обади на шерифа в Клири, щата Ню Йорк, за да провери дали има някакви Гилкристовци все още в техния район.
Той прелисти набързо показалеца на периодичните издания. Тъкмо се канеше да затвори книгата, когато стрелна с поглед заглавие на една статия. Отиде до гише „Периодични издания“ и поиска списанието, в което статията бе публикувана. Служителят изчезна за момент и се върна с подвързания свитък на „Психика: Списание за психология и литература“.
Корд пак седна на мястото си и започна да чете началото на „Поетът и яростните инстинктивни импулси“ от Лион Д. Гилкрист, д.ф.н. Той се върна до гишето и си поиска един речник.
Отново се залови да чете.
Поетът, позволявам си да назовавам с този разтеглив термин всеки, който твори въображаеми форми чрез думи, представлява сам по себе си едно творение на обществото, в което той живее. Наистина, задължение на поета е да перколира…
„Да перколира.“
Корд отбеляза мястото в списанието с лакът и запрелиства речника.
„Перколирам, гл. Извличам чрез прецеждане.“
Аха. Добре.
… задължение на поета е да перколира нещата така, че да успее да асимилира всички аспекти на обществото…
„Асимилира.“
Корд отново разтвори речника.
Десетина минути той се мъчи над статията, оставяйки мокри петна от потните си ръце върху изпокъсаната обложка на речника и коремът му се бе свил на топка — не от наученото за Гилкрист (което бе равно на почти нищо), а заради хлъзгавата мъглявост на смисъла. За първи път Корд истински осъзна затрудненията на дъщеря си.
Той се спря, напълно обезсърчен. Пое дълбоко дъх няколко пъти и отново се залови да чете.
… нима в инстинктивните импулси на един писател на долнопробни трилъри не се съдържа силно влечение да скита извън града, да удушва жени…
Думи…
Какво казваха всички тези думи за мястото, където бе Гилкрист? В кой щат щеше да избяга той или в коя страна? Как би се опитал да избяга? Какво оръжие би могъл да използва?
Букви, срички, думи, изречения…
Какво казваха те за едно красиво младо момиче, лежащо мъртво сред зюмбюли и студена тиня? Какво казваха за мъжа, сключил ръце около врата й, усетил как гърдите й потръпват под неговите лакти, почувствал бавното отпускане на гърлото й и последния полъх от дъха й върху своите китки, когато тя се е отпуснала долу като съпротивляваща се любовница, зърнала за един кратък миг лунния полумесец?
… метафорите на насилието изобилстват…
Корд прокара пръст под „метафори на насилието“ и сякаш усети горещина от напечатаното.
„Метафора, същ. Поетическа образност, при която предмет, идея или символ се описват чрез аналогия…“
ЗА КАКВО…
„Аналогия, същ. Наличие на идентични признаци…“