Среднощният диамант [bg]

— Защо не е вече там?

— Придружи няколко от арестуваните изменници до форта. Не искаше да са в градския затвор при всички други безумия, които стават.

— Защо да отлагаме? Не можеш ли ти просто да отидеш право при губернатора? — Бързо пробягване на вина по лицето му ми отговори. — Не искаш да си рискуваш прикритието.

— Имаме нужното време — настоя той. — Трябва да знаеш, че не бих допуснал невинен човек да умре за моя собствена изгода. А и бездруго това ще има повече тежест, ако идва от Сайлъс. Не, чакай.

Сложи длан върху ръката ми, когато тръгнах към вратата, и аз се отърсих от него.

— Те искат да обесят Седрик! Трябва да бъда там, за да подкрепя Аделейд.

— Ще бъдеш. Но първо имам нужда да отидеш у Сайлъс. — Грант измъкна ключ от джоба си. — Писмото на баланкуански и всички други документи са там. В случай че присъдата е произнесена, ще спестим време, ако двамата със Сайлъс можем да отидем право в съда, а ти да ни посрещнеш там с доказателствата.

— Но аз трябва да ги спра, ако ти не можеш! — Идваше ми да закрещя от безсилен гняв. — Грант…

— Мирабел. Храбра, прекрасна Мирабел. — Той хвана ръцете ми и ме целуна по челото. — Знам, че искаш да се нахвърлиш върху чудовищата на света, но сега не е моментът за мечове и героични изпълнения. Информацията е истинската власт, помниш ли? Тези страници са начинът, по който ще спрем Дойл.

Преглътнах гнева си, знаейки, че е прав. Съдбата на Седрик и Уорън беше оплетена в юридически възли. Думите, а не оръжията бяха онова, от което имахме нужда. Опитах се да не мисля за Аделейд: сама, опасяваща се, че мъжът, когото обича, ще бъде екзекутиран…

— Ще отида, но Грант, не можеш да позволиш да обесят Седрик! Не можеш. Той не заслужава да… и това ще я съсипе! Каквото и да стане с Уорън, просто не допускай Седрик да умре. Не и след всичко, през което минахме всички. — Стиснах ръцете му и го погледнах в очите, без да мигам. — Обещай ми. Обещай ми, че ще го спасиш. Длъжен си.

Грант се наведе плътно към мен и ме целуна лекичко по устните.

— Мирабел, ще направя всичко по силите си, за да се погрижа да остане жив. Обещавам. Той ще се измъкне от това. Всички ще се измъкнем.

Изпуснах продължителен дъх:

— Тогава да приключим с това.

Отвън се разделихме и се отправихме в различни посоки с един последен поглед като сбогуване. Едва си го бях върнала след една дълга седмица на безпокойство, а сега се разделяхме отново. Не те харесвам, Грант. Обичам те.

Отправих се към дома на Сайлъс забързано, със сърце, готово да се пръсне. За миг ме обзе паника, когато влязох в кабинета му и видях онова разхвърляно бюро, но книжата, които ми трябваха, бяха подредени на спретната купчинка и оставени най-отгоре, така че се набиваха на очи. Първо беше преведеното ми писмо, следвано от карта и всевъзможни документи, които Грант сигурно беше събирал през последната седмица. Някои бяха шифровани и отбелязани с преводи. От други лъхаше лютивият мирис на реагенти. Наистина беше имал доста работа.